„ВЕСЁЛАЯ ПЕСЕНКА”
Пётр Исаевич Вейнберг (1831-1908 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ВЕСЕЛА ПЕСНИЧКА
Ах ти, руска, ах, руска ти гласност!
В колко важни неща ярка ясност
от мъглата на светло постла!
И каква чудновата си сила,
и какви си чудесни разкрила
величави и благи дела!
Ако подкупи още раздават,
то сега ги с размах получават
предпазливо, без груб маниер;
ако още обиждат жените,
то деца свойта дързост опитват,
както стана например в град Твер;
ако ний сме диваци богати,
ако плещиме думи познати,
ако бъхти слуга либерал,
ако мазни гърбините дишат
и на подлост усмивки миришат,
ако силен е всеки нахал –
изключения туй са най-паче,
те бледнеят, сравним ли ги, значи,
с твойте щедро разкрити дела,
о, велика всеруска ти гласност,
осветила ни с всякаква ясност...
Тра-ла-ла, тра-ла-ла, тра-ла-ла!
Ударения
ВЕСЕЛА ПЕСНИЧКА
А́х ти, ру́ска, ах, ру́ска ти гла́сност!
В ко́лко ва́жни нешта́ я́рка я́сност
от мъгла́та на све́тло постла́!
И каква́ чуднова́та си си́ла,
и какви́ си чуде́сни разкри́ла
велича́ви и бла́ги дела́!
Ако по́дкупи о́ште разда́ват,
то сега́ ги с разма́х получа́ват
предпазли́во, без гру́б мание́р;
ако о́ште оби́ждат жени́те,
то деца́ сво́йта дъ́рзост опи́тват,
ка́кто ста́на напри́мер в град Тве́р;
ако ни́й сме дива́ци бога́ти,
ако пле́штиме ду́ми позна́ти,
ако бъ́хти слуга́ либера́л,
ако ма́зни гърби́ните ди́шат
и на по́длост усми́вки мири́шат,
ако си́лен е все́ки наха́л –
изключе́ния ту́й са най-па́че,
те бледне́ят, сравни́м ли ги, зна́чи,
с тво́йте ште́дро разкри́ти дела́,
о́, вели́ка всеру́ска ти гла́сност,
освети́ла ни с вся́каква я́сност...
Тра́-ла-ла́, тра́-ла-ла́, тра́-ла-ла́!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Пётр Вейнберг
ВЕСЁЛАЯ ПЕСЕНКА
Ах ты, русская, русская гласность!
Сколько важных вопросов ты в ясность
Из тумана на свет привела!
И какая ты чудная сила,
И какие ты, право, свершила
Величаво-благие дела!
Если взятки ещё не пропали,
Так теперь получать-то их стали
Осторожно, без грубых манер;
Если женщин ещё оскорбляют,
Так ведь это уж дети свершают,
Как случилось в Твери, например;
Если мы дикарями богаты,
Если мы на словах тороваты,
Если лупит слугу либерал,
Если многие спины так гибки,
Если подлостью пахнут улыбки,
Если силу имеет нахал –
Так ведь это одни исключенья,
И бледнеют они от сравненья
С тем, что ты нам так щедро дала,
О великая русская гласность,
Всё приведшая в яркую ясность…
Тра-ла-ла, тра-ла-ла, тра-ла-ла!
1862 г.
---------------
Руският поет, преводач и литературен историк Пьотър Вейнберг (Пётр Исаевич Вейнберг) е роден на 16/28 юни 1831 г. в гр. Николаев. Завършил е историко-филологическия факултет при Харковския университет. Първите му публикации в печата са от 1851 г. Бил е редактор на в. „Тамбовские губернские новости”, редактор на сп. „Светоч”, основател и издател на сп. „Век”, завеждащ литературния отдел на сп. „Будильник”, редактор на в. „Варшавский дневник”, в. „Театральная газета” и сп. „Изящная литература”. Публикува поезия, преводи и публицистика в издания като „Современник”, „Будильник”, „Библиотека для чтения”, „Искра”, „Иллюстрация” и др. След 1868 г. е професор по руска литература във Варшавския университет, доцент по обща история на литературата в Санктпетербургския университет, преподавател по руска и чужестранна литература във висши педагогически курсове. Превежда творби на Хайне, Шекспир, Лесинг, Шели, Шеридан, Мюсе, Ибсен, Мицкевич и Шилер, преводач и издател е на 6-томни съчинения на Гьоте, 12-томни съчинение на Хайне и др. Автор е на сборници с лична и преводна поезия, на десетки публицистични и литературоведчеки книги, сборници и учебници като „Русские народные песни об Иване Васильевиче Грозном”, „Европейский театр”, „Русские писатели в классе”, „Русская история в поэзии”, „Европейские классики” и др. От 1897 до 1901 г. е председател на Съюза за взаимопомощ на руските писатели. През 1905 г. е избран за почетен академик. Умира на 3/16 юли 1908 г. в Санкт Петербург.