„ВЕЧЕР”
Семен Егорович Раич (1792-1855 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ВЕЧЕР
Прекрасен залез, слънце мило
в лазурен небосвод пламти...
Поспри, живително светило!
Поспри! Но вече беше скрило
лице в кристалните води.
Обичам в пролетната вечер
да гледам син небесен свят,
когато спи реката вече
и славей слави песен вечна,
и лей гората аромат.
Но как тъга сърцето сплита,
щом чезне дневният светлик:
и сякаш дружба е разбита,
и сякаш радостта отлита
и всичко е в света за миг!
Ударения
ВЕЧЕР
Прекра́сен за́лез, слъ́нце ми́ло
в лазу́рен небосво́д пламти́...
Поспри́, живи́телно свети́ло!
Поспри́! Но ве́че бе́ше скри́ло
лице́ в криста́лните води́.
Оби́чам в про́летната ве́чер
да гле́дам си́н небе́сен свя́т,
кога́то спи́ река́та ве́че
и сла́вей сла́ви пе́сен ве́чна,
и ле́й гора́та арома́т.
Но ка́к тъга́ сърце́то спли́та,
штом че́зне дне́вният светли́к:
и ся́каш дру́жба е раз́та,
и ся́каш радостта́ отли́та
и вси́чко е в света́ за ми́г!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Семён Раич
ВЕЧЕР
Роскошно солнце заходило,
Пылал огнём лазурный свод...
Помедли, ясное светило!
Помедли!.. Но оно сокрыло
Лице своё в зерцале вод.
Люблю в час вечера весною
Смотреть на синеву небес,
Когда всё смолкнет над рекою,
Лишь слышен соловей порою,
И дышит ароматом лес.
Но грусть мне сердце вдруг стесняет,
Когда исчезнет свет от глаз:
Как будто дружба изменяет,
Как будто радость отлетает,
Как будто в мире всё на час!
Нe позднее 1829 г.
---------------
Руският поет, преводач и издател Семьон Раич (Семён Егорович Амфитеатров Раич) е роден на 15/26 септември 1792 г. в с. Рай-Високо, Орловска губерния. Няколко години учи в семинарията, а после получава университетско образование по етико-политически дисциплини (1815-1818 г.) и по словесност (1822 г.) в Московския университет. Цял живот работи като педагог и университетски преподавател, бил е учител и наставник на Ф. Тютчев и М. Лермонтов. Превежда антична и италианска поезия, публикува творби на Вергилий (1821 г.), Тасо (4-томно издание, 1828 г.), Ариосто (1828-1830 г.) и др. Редактор и издател е на алманасите „Новые Аониды” (1823 г.), „Северная лира” (1827 г.), „Цефей” (1829 г.) и на списанията „Галатея” (1828-1830, 1839-1840 г.) и „Русский зритель” (1830 г.). Член е на Свободното общество на любителите на руската словесност (1821 г.), председател е на литературния кръг „Общество друзей” (1822 г.) и на литературния кръг „Общество любомудрия” (1823 г.). Публикува стихове в редица периодични издания като „Полярная звезда”, „Северные цветы”, „Урания”, „Мнемозина”, „Северная лира”, „Телескоп”, „Галатея”, „Московский телеграф”, „Сын отечества”, „Москвитянин”, „Атеней” и др, но е автор на само един поетичен сборник – с поемата „Арета” (1849 г.). Като поет се придържа към естетиката на романтизма. Умира на 28 октомври/9 ноември 1855 г. в Москва.