4
Наблизо щъркел дългокрак,
на змиите опасен враг,
гонитбата за миг съзрял
и право там се озовал.
Змията съскала тревожно!
Да бяга било невъзможно,
но как със Щъркел да се бори?
Какво ли може да му стори?
Изправила се, зафучала,
към него стрелнала се цяла.
А Щъркелът замахнал здраво,
в главата пернал я направо
с червения си клюн голям
и проснал я на място там!
"Това да ти е за награда!
На зла гадина тъй се пада!"
Така Мишлето се спасило,
но ето - вече се смрачило.
Къде да иде да се скрие,
гнезденце тайничко да свие?
-О-хо! Тук има май бостан,
добро е мястото за стан!
Но как на гладно да заспя?
Не мога вече да търпя!
Помогнало му пак нослето.
Задушило насам - натам и ето...
-О! Туй е пъпеш ароматен,
на вкус навярно, е приятен!
Къде ли е? Ах, ей го там -
закрит е под ластун голям!
Мишлето пъпеша открило,
дълбока дупка му пробило -
да хапне пъпешово семе,
а после вътре да подреме.
Така се случило и ето -
Луната грейнала в небето,
щурци засвирили с гъдулки
на своите щастливи булки.
Мишлето слушало, мечтало
и песничката си запяло:
"Аз Мишле съм умно, славно,
весело, добро, забавно!
Трудностите побеждавам
и така се закалявам!"
В потаен полунощен час,
безшумно, бавничко, без глас,
пристигнал Зайко прегладнял,
от три дни нищичко не ял.
Към пъпеша се приближил
и да се нагости решил:
-Ах, колко хубаво мирише!
От аромата не се диша!
Я бързо пъпеша голям
да почна сладичко да ям!
Загризал Зайко ненаситно
съкровището апетитно.
Мишлето било храбро, смело,
решение геройско взело.
Подготвило се за атака -
на Зайко дръпнало мустака.
-Къде , злосторнико, се вреш,
поканен ли си, та ядеш?
Търси си друго място, ей,
тук славното Мишле живей!
Подскочил Зайко полудял,
от страх Мишлето не видял.
Помислил го за звяр голям,
изчезнал като дим оттам.
Страхлив е Зайко, всеки знае
и истината тук една е:
страхът очите разширява,
на пъзльовците мир не дава.
Сърце страхливо, който носи,
си плюе на краката боси...
/Следва продължение/