6
Мишлето въздух си поело
и тръгнало из къщи смело.
Надникнало и тук, и там,
открило в кухнята салам.
-Каква е тая вкусотия?
Я бързо нейде да се скрия!
Не, по- добре да хапна малко,
че иначе ще бъде жалко!
След туй гнезденце ще си свия,
зад шкафа дупка ще пробия.
Оттам в потаен нощен час
ще мога да излизам аз.
Дори в долапа ще надникна,
сред лакомствата да проникна.
Така направило Мишлето,
но старците дошли и ето -
измамата завчас разбрали,
присъда страшна му издали:
къде да е, да го намерят
и с пушката да го застрелят.
-Не! Имам, бабо, хубав план -
да сложим в кухнята капан
с примамка ароматна, вкусна.
Това е техника изкусна!
-Мишлето, дядо, май е умно.
Не ще ли бъде по- разумно
да пуснем там и котка млада?
Тя може да го изненада!
Изпълнили си точно плана.
Завчас поставили капана,
намерили си котка млада,
Мишлето уж да изненада.
След малко котката заспала,
захъркал дядо като хала.
Примамката - парче салам,
останала без грижи там.
Мишлето грабнало салама
и беж, Бежано, да го няма,
а после в дупката се свряло
и песничката си запяло:
"Аз Мишле съм умно, славно,
весело, добро, забавно.
Трудностите побеждавам
и така се закалявам!"
На следващата вечер пак
поставили пазач Котак -
голям, дебел и горделив,
но много, много мързелив.
Засукал си назад мустака,
зачакал плячката Котака,
из къщата се завъртял,
а после легнал и заспал.
Мишлето тихо приближило,
на бой да тръгне се решило:
със сила дръпнало юнашка
самата котешка опашка.
Побягнал злият Котарак
и под юргана скрил се чак.
Изгонил дядото Котака:
-Котак заспи ли, туй го чака.
Щом мишки полски не лови,
по дяволите да върви!
/Следва продължение/