Животът изтича по пъстра пътека,
но спомени живи в сърцата горят.
Без Бог и семейство не може човека –
над дните му земни те винаги бдят!
От първата крачка до сетната есен
надежда и вяра душите крепи.
И ражда се тиха, вълнуваща песен,
мечта лекокрила отново цъфти.
Иконата свята с любов ни поглежда,
там Майката Божия трепетно бди.
Към дивни простори духа ни отвежда,
в очите изгряват сияйни звезди.
Семейството в Бога е мъдрост пресвята,
която ни дава крила да летим,
да имаме радост, любов на земята,
щастливи в живота докрай да вървим.