По белия лист на съдбата
падат капки солена роса.
Клони нежно потапя върбата
във безмълвната тъжна река.
Всяка сутрин във мене заспива
уморена от полет мечта...
Аз със нея пребродих Всемира,
а от Дунава пия вода.