Ах, словами...

Евгений Филиппов-Заонегин
Ах,словами меня ты красиво
Не зови
        на пространство своё,
Раньше времени выбита сила,
И влечений
            закончен полёт.

И теперь
         своё сердце,
                как рану,
Я несу.
        Льётся "кровь,-
                не унять".
Дай-то Бог,
            если,милая,встану...
И в тоске
          упаду
               на кровать.

             21.01.1990г.