„РЫБАЧКА”
Сергей Клычков (Сергей Антонович Лешенков, 1889-1937 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
РИБАРКА
Вий, вълни, вълни, где бяхте,
где разляхте взори –
лодки, кораби люляхте,
носехте в простора;
там до гроб крайпътен хора
може би се спряха,
хората дали видяха
черната ми горест –
вий, вълни, вълни, где бяхте,
где разляхте взори?
– Към брега вървяхме, хором
пяхме песни славни,
перла търсехме, изгоро,
с младия удавник...
Запали в тъмата свещ ти
пред морето синьо:
ний от дъното ще вдигнем
морните му плещи...
* Редът „с младия удавник” е преводна мистификация в търсене на скрит авторов пласт. Помор е жител на Северното беломорско приморие, поморите са малка самобитна етнорелигиозна група на територията на Архангелска и Мурманска област. Бел. прев.
Ударения
РИБАРКА
Ви́й, вълни́, вълни́, где бя́хте,
где́ разля́хте взо́ри –
ло́дки, ко́раби люля́хте,
но́сехте в просто́ра;
та́м до гро́б крайпъ́тен хо́ра
мо́же би се спря́ха,
хо́рата дали́ видя́ха
че́рната ми го́рест –
ви́й, вълни́, вълни́, где бя́хте,
где́ разля́хте взо́ри?
– Към брега́ вървя́хме, хо́ром
пя́хме пе́сни сла́вни,
пе́рла тъ́рсехме, изго́ро,
с мла́дия уда́вник...
Запали́ в тъма́та све́шт ти
пред море́то си́ньо:
ни́й от дъ́ното ште вди́гнем
мо́рните му пле́шти...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Сергей Клычков
РЫБАЧКА
Волны, волны, где вы были,
Где, кого встречали –
Лодки, чёлны, корабли ли
Вы несли, качали,
Али люди загадали
На его могиле,
Али люди сговорили
На моей печали:
Волны, волны, где вы были,
Где, кого встречали?
– Мы по бережку плескали,
Пели песни хором,
Жемчуга на дне искали
С молодым помором...
Ты затепли в полночь свечи
Перед морем синим:
Мы со дна его поднимем,
Растрясем за плечи...
1910-1911 г.
---------------
Руският поет, писател и преводач Сергей Кличков (Сергей Антонович Клычков) е роден на 1/13 юли 1889 г. в гр. Нижняя Дубровка, Тверска губерния. Участник е в революцията от 1905 г. Първите му стихове датират от 1906 г. Учил е в историко-филологическия и в юридическия факултет на Московския университет, но през 1913 г. е изключен. От селския романтизъм в лириката си – стихосбирките „Песни” (1911 г.) и „Потаенный сад” (1913 г.), в творчеството си той израства до тревогите от разрушаването на нравствените корени на живота – поетичните сборници „Дубрава” (1918 г.), „Гость чудесный” (1923 г.), „Домашние пес¬ни” (1923 г.), „Та¬лисман” (1927 г.), „В гостях у журавлей” (1930 г.), „Сараспан” (1936 г.) и др. Герои в прозата му са самотните мечтатели, чудаците и търсачите на правда, както е в приказно-гротескните му романи „Сахарный немец” (1925 г.), „Чертухинский балакирь” (1926 г.) и „Князь мира” (1928 г.). Репресиран от властите и арестуван по лъжливо обвинение, на 8 октомври 1937 г. той е осъден на смърт и същия ден е разстрелян в Москва. Реабилитиран е през 1956 г.