Женщина пятьдесяти

Димитр Ганев
ЖЕНЩИНА ПЯТЬДЕСЯТИ ...
подстрочный перевод

Женщина пятидесяти – как буря скрыта -
Огонь еще живой, затлевший жар
Но если ветер лих развеет искры
В ей крови вспыхнет в миг страстей пожар:

Ей пятьдесят – а будто как на тридцать!
Так с ароматом спелое вино
Льется обильно и с наслаждением пьется
Хоть в голове да будет ад потом...

Женщина пятидесяти не ждет спокойно
Любви случайностей и добрый шанс
Ей не присущи слезливые нотки
И не терпит вокруг себя миманс.

Хотя и ищет мУжскою опору -
В реальности справляется одна
И вопреки усталости суровой
Сили быть Женщиной она найдет.

На пятьдесят – она прощает легче
Забеги мимолетные и лжи
Но может только взглядом ранить
Иль с тихой болью замолчать на днях

Но есть ли рядом с ней мужчина
Ей голову положить на плече
Нет более большое и красивое
Чем  женщины любовь такой!


ЖЕНЩИНА ПЯТДЕСЯТИ
Перевод:  Борис Вайнштейн (http://www.stihi.ru/2013/12/04/2367)

Ей 50 и что ж, когда в ней буря скрыта,
В душе, как под золой, живой таится жар.
Обманчив вид ее и страсти в ней избыток,
И нежность ей дана, и сила мятежа.

И пусть ей 50, но как онa смеется,
У спелого вина приятен аромат
И терпок вкус его, и с наслажденьем пьется,
Пусть даже в голове и будет после ад.

Когда ей 50 она чужда кокетства,
Чтоб свой последний шанс потратить словно мот,
Она себе не лжет и слезы ей не средство
И, повстречав любовь, она ее возьмет

Хоть может оценить и помощь и заботу,
Но их она не ждет и справится одна.
Она полна любви, как медом полны соты,
И счастлив тот кому достанется она.

Когда ей 50 - она прощает легче
Интрижку или ложь - что сделаешь с тобой.
Но взляд ее тот день царапает, не лечит
Да изредка  мелькнет в ее улыбке боль.

Она тебя простит. Ей слов не нужно, ибо
Все взвешено уже на чашечках весов.
И должен ты сказать своей судьбе спасибо,
Что женщины такой дана тебе любовь.


ЖЕНА НА ПЕТДЕСЕТ...

Жена на петдесет е буря скрита –
на огън още жив затляла жар,
и повей нежен пръсне ли искрите
в кръвта и лумва в миг на страст пожар:

На петдесет – а все едно на трийсет!
Тъй виното узряло с аромат
се лее щедро и с наслада пий се
макар след туй в главата да е ад...

Жена на петдесет не чака кротко
за връзки и любов случаен шанс,
при нея не вървят сълзливи нотки
и не търпи край себе си миманс.

Макар да търси мъжката опора –
в живота грешен справя се сама
и въпреки житейската умора
намира сили да е пак  Жена!

На петдесет – по-лесно тя прощава
забежки мимолетни и лъжи,
но може само с поглед да ранява
или пък с тиха болка да мълчи...

Но има ли до нея мъжко рамо
върху което да склони глава –
то няма по-прекрасно и голямо
от любовта на зрялата жена!

Д.Г.