Чувствата ни връхлетяха с гръм,
лятното небе се преобърна.
И като внезапен вихрен сън
млади ветрове при нас се върнаха.
Втурна се събудена река,
бентове, прегради тя събори.
И вървяхме с теб - ръка в ръка -
под небесните очи отворени.
От гората, грееща сега -
радостна - и птица се обади.
Нежността - очаквана дъга -
ни обгърна леко с нежни клади.
Благодатни летни дъждове,
укротихте жаждата в душата!
В есенни беззвездни часове
заръмява споменът с дъгата.