Росата в равнината е изгряла.
По капките й сребърни вървя,
а утре сам ще бъда капка бяла
под тая необятна синева.
Пчелите ще ме търсят по цветята,
щурците – в кладенчета от лъчи,
земята – в облаците и тревата.
А аз ще бъда в твоите очи.
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
Роса в долинах ярко заблестела
По серебристым капелькам иду
А утром стану капелькою белой
Под утреннего неба синеву.
Меня в тюльпанах пчёлы обыскались
Сверчки сияют в утренних лучах
И небеса с землёй перекликались
И я остался жить в твоих очах.