Понатежаха ни крилата,
но още можем да летим.
И в час на сиромашко лято
в нас любовта да приютим.
Тя небесата ни тревожи -
красив и непонятен знак.
Бездомна, дръзка, невъзможна -
пристанище на стръмен бряг.
Събира лихвите лирични,
натрупани през младостта.
И носталгично-драматична,
пулсира в жадните сърца.