Дамян Дамянов
(перевод с болгарского)
Когда подумаю о том, что ты
В один из дней уйдешь - я не поверю!
Молчание твое из пустоты
Холодным сквозняком колышет двери…
И небеса окаменеют вдруг,
От скорби и печали смолкнут птицы.
Я выйду на распутье, где вокруг
Один лишь ветер будет веселиться!
И небо надо мною за спиной
Как черный камень больно давит душу -
Чужих усмешек - ты всему виной,
Когда уйдешь и жизнь мою разрушишь…
Когда подумаю… о нет и нет!
Что все случиться может непременно…
Сильней к твоим коленям жмусь во сне
Смеюсь и плачу я одновременно.
От боли сердце я сожму в кулак…
А утром, как всегда, проснусь с тобою -
Рассеяться туман, исчезнет мрак,
Как мог тогда подумать я такое!
Москва 2013 г.
ДАМЯН ДАМЯНОВ - оригинал текста.
КОГАТО СИ ПОМИСЛЯ, ЧЕ И ТИ...
Когато си помисля, че и ти
ще си отидеш някой ден от мене
и подир тебе пътните врати
ще се полюшват празни и студени,
и небесата ще се вкаменят,
и птиците от скръб ше остареят,
а аз ще стана празен кръстопът,
по който само ветрове ще веят,
едно небе ще смазва моя гръб,
в гърдите си ще нося черен камък
и хорските усмивки ще са скръб –
когато си помисля, че те няма...
Когато си помисля... Не, не, не!
Но ти си тук – усещам те във здрача.
Заспивайки на твойте коленe,
ще се насмея и ще се наплача...
Сърцето ми, събрано на юмрук,
полека се отпуска в твойте пръсти...
Да, ти си тук! Усещам, че си тук
по утрото, което пак възкръсва.