Николай Рачков - Портрет

Дафинка Станева
               Любите живопись, поэты!
                Н.Заболоцкий

Один загадочный портрет
Меня волнует и тревожит.
Я знаю, женщины той нет
И больше быть такой не может.

В глазах той женщины темно,
В них колокольчики увяли
И на губах как цвет печали
Не сохнет красное вино.

Как эта женщина мила!
На ней вечерние одежды
В ней столько ласки и тепла,               
В ней столько рухнувшей надежды.

Она ко мне сквозь времена
Пришла и озарила светом...
Откуда знать вам, как она
Меня спасает в мире этом.

ПОРТРЕТ

      Любите живопись, поэты!
                Н. Заболоцкий

Загадъчен портрет пред мен
вълнува ме и ме тревожи.
Жена такава в своя ден
да срещнем с вас е невъзможно.

Очите - тъмни глъбини
с увяхнали във тях камбанки.
На устните с печална сянка
не съхне виното-рубин.

А как е мила таз жена,
облякла вечерни одежди!
У нея - ласка, топлина
и толкоз рухнали надежди.

През времената долетя,
зарите в мен да възкресява.
Не знаете как, светла, тя
в света ми малък ме спасява.

Превод на български език: Дафинка Станева