Не ни е писано на теб и мен
да бъдем в дом - спокоен, подреден.
Спечелихме в играта на съдбата
не крепост-дом, а дом до небесата.
Небесният строител, без да се щади,
на нас дари ни покрив от звезди.
След туй изпреде пътят Млечен прежда -
изплетох с нея райската одежда.
Влез в сянката на лунния геран,
отпий от менците на моя свян.
В постелята от есенни листа
жаравата раздухай на страстта.
Поискаш ли светлика да ни шъпне,
завесата от облаци ще дръпнем -
за миг като опашка на комета
ще видим щастието да просветва.
А щом душите в скитане измръзнат,
да търсят живо огънче ще дръзнат.
В уюта хъшовски на кафенето
ще долетим - бездомници-врабчета.
И там, когато в нежност заискриш,
ти Ханчев пръстен ще ми подариш.
2006 г.