Александр Кондратьев Люцифер Луцифер

Красимир Георгиев
„ЛЮЦИФЕР”
Александр Алексеевич Кондратьев (1876-1967 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ЛУЦИФЕР

През небесните сини безкрай висоти
вселъчист метеор, той летеше
и мечтаеше. Имаше много мечти,
но с нечист и коварен дух беше.

Отразяват очите неземна печал,
извисява чело вдъхновено,
в устни бледи усмивка завита събрал
на лицето си скръбно-надменно...

И с какви бе мечти? За блаженство, покой,
кротки ангели, райска обнова?
Или с мисъл за среща в последния бой,
за двубой със самия Йехова?

За сподвижници верни ли мисъл клони,
за борбата, упойно сияла,
за надеждите златни на прежните дни,
за позор, неизмит след провала?

За дечицата земни ли спомни си, как
в горда власт покорени да рухнат?
Като мак разцъфтя кръв на устните пак,
дива страст сред очите избухна...


Ударения
ЛУЦИФЕР

През небе́сните си́ни безкра́й висоти́
вселъчи́ст метео́р, той лете́ше
и мечта́еше. И́маше мно́го мечти́,
но с нечи́ст и кова́рен дух бе́ше.

Отразя́ват очи́те незе́мна печа́л,
извися́ва чело́ вдъхнове́но,
в у́стни бле́ди усми́вка зави́та събра́л
на лице́то си скръ́бно-надме́нно...

И с какви́ бе мечти́? За блаже́нство, поко́й,
кро́тки а́нгели, ра́йска обно́ва?
Или с ми́съл за сре́шта в после́дния бо́й,
за двубо́й със сами́я Йехо́ва?

За сподви́жници ве́рни ли ми́съл клони́,
за борба́та, упо́йно сия́ла,
за наде́ждите зла́тни на пре́жните дни́,
за позо́р, неизми́т след прова́ла?

За дечи́цата зе́мни ли спо́мни си, ка́к
в го́рда вла́ст покоре́ни да ру́хнат?
Като ма́к разцъфтя́ кръв на у́стните па́к,
ди́ва стра́ст сред очи́те избу́хна...

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Александр Кондратьев
ЛЮЦИФЕР

В беспредельном пространстве небес голубых
Он летел метеором лучистым
И о чем-то мечтал. Но и в грезах своих
Оставался он духом нечистым.

Неземная печаль отражалась в очах,
И поник он челом вдохновленным;
Чуть змеилась улыбка на бледных устах,
На лице его скорбно надменном…

И о чем он мечтал? О блаженстве ль в раю
И об ангелах с кроткой душою?
Или грезил о том как в последнем бою
Он сойдется с самим Иеговою?

Вспоминал ли о верных сподвижниках он,
С ним деливших борьбы упоенье,
Золотые надежды минувших времен
И не смытый позор пораженья?

Иль он вспомнил внезапно о детях земли.
Покоряемых гордою властью?..
Но как мак темно-алый уста расцвели,
Очи вспыхнули дикою страстью…

               1905 г.




---------------
Руският поет, писател и литературен критик Александър Кондратиев (Александр Алексеевич Кондратьев) е роден на 11/23 май 1876 г. в гр. Петербург. Завършил е юридическия факултет при Петербургския университет (1902 г.). Работи в Министерството на пътищата и съобщенията и в Държавната Дума (до 1918 г.). Публикува поезия и проза в списания и алманаси като „Аполлон”, „Весы”, „Русская мысль”, „Перевал”, „Сатирикон”, „Огонёк”, „Лукоморье”, „Россия”, „Слово”, „Голос Москвы”, „Гриф”, „Белые ночи” и др. През 1920 г. емигрира в Полша, през 1939 г. се премества в Швейцария, а след 1957 г. живее в САЩ. Автор е на стихосбирките „Стихотворения” (1905 г.), „Черная Венера” (1909 г.), „Славянские боги” (1936 г.), „Вертоград небесный” (1937 г.) и др., на романите „Сатиресса” (1907 г.) и „На берегах Ярыни” (1930 г.), сборниците с разкази „Белый козел” (1908 г.), „Улыбка Ашеры” (1911 г.), драмата „Елена” (1917 г.), литературоведчески изкледвания като „Граф А. К. Толстой. Материалы для истории жизни и творчества” (1912 г.) и др. Умира на 26 май 1967 г. в гр. Наяк, щат Ню Йорк в САЩ.