„СОЛНЦЕ”
Александр Леонидович Чижевский (1897-1964 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
СЛЪНЦЕ
Божествено държавно ти светило мое,
аз брат-близнак в лика ти разпознах,
за огнената гръд на който няма крах,
блести в безкрайността, ще бъде и било е.
В безмерната тъма на времето ти грееш
със строгите черти на родния живец
и мен, до болка скръбен земен пришълец,
обгърна с творческата сила да живея.
В космическа житейска руда се пластиш,
от древни мрачноти победно ти звучиш,
на грешни хроники сплавта изпепеляваш –
и аз, възкръснал – пея, и мъгла ломя,
под погледа на вечността щастлив оставам,
слънцепоклонник чужд в Прамайката Земя.
Ударения
СЛЪНЦЕ
Боже́ствено държа́вно ти́ свети́ло мо́е,
аз бра́т-близна́к в лика́ ти разпозна́х,
за о́гнената гръ́д на ко́йто ня́ма кра́х,
блести́ в безкрайността́, ште бъ́де и било́ е.
В безме́рната тъма́ на вре́мето ти гре́еш
със стро́гите черти́ на ро́дния живе́ц
и ме́н, до бо́лка скръ́бен зе́мен пришъле́ц,
обгъ́рна с тво́рческата си́ла да живе́я.
В косми́ческа жите́йска ру́да се пласти́ш,
от дре́вни мрачноти́ побе́дно ти́ звучи́ш,
на гре́шни хро́ники сплавта́ изпепеля́ваш –
и а́з, възкръ́снал – пе́я, и мъгла́ ломя́,
под по́гледа на вечността́ штастли́в оста́вам,
слънцепокло́нник чу́жд в Прама́йката Земя́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Александр Чижевский
СОЛНЦЕ
Великолепное, державное Светило,
Я познаю в тебе собрата-близнеца,
Чьей огненной груди нет смертного конца,
Что в бесконечности, что будет и что было.
В несчетной тьме времен ты стройно восходило
С чертами строгими открытого лица,
И скорбного меня, земного пришлеца,
Объяла радостная, творческая сила.
В живом, где грузный пласт космической руды,
Из черной древности звучишь победно ты,
Испепеляя цепь неверных наших хроник, –
И я воскрес – пою. О, в этой вязкой мгле,
Под взглядом вечности ликуй, солнцепоклонник,
Припав к отвергнутой Праматери-Земле.
1919 г.
---------------
Руският учен, изобретател, философ, поет и художник Александър Чижевски (Александр Леонидович Чижевский) е роден на 26 януари/7 февруари 1897 г. в селището Цехановец, Гродненска губерния, сега Подляско воеводство на територията на Полша. Завършил е Московския археологически институт (1917 г.), като защитава дисертация на тема „Русская лирика ХVIII века”, а през 1918 г. получава докторска степен в историко-филологическия факултет на Московския университет с темата „Исследование периодичности всемирно-исторического процесса”, която разработва в книгата си „Физические факторы исторического процесса” (1924 г.). Има авторски свидетелства за изобретения и принос в областта на аеройонизацията и хелиобиологията. Научните му трудове и разработки са в областта на космологията, биофизиката, хелиобиологията, електрохемодинамиката, аеройонификацията, космическата прогностика и др. През 1939 г. е предложен от Нобеловия комитет за номинация, но той отказва придвижването на документите „по етически мотиви”. През 1942 г. е арестуван за контрареволюционна дейност и осъден на 8 години затвор, които прекарва в лагери в Свердловска област и в степите на Казахстан. Реабилитиран е през 1962 г. Пише стихове от детските си години. Автор е на стихосбирките „Стихотворения” (1915 г.), „Академия поэзии” (1918 г.) и „Тетрадь стихотворений” (1919 г.); години след смъртта му излиза сборникът с избрани стихове „Бесконечности” (1992 г.). Почетен президент е на Първия международен конгрес по биофизика (1939 г.), действителен член е на 18 академии на науките, почетен професор в десетки университети в Европа, Америка и Азия. Умира на 20 декември 1964 г. в Москва. За многостранната му научна, художествена и литературна дейност го наричат Леонардо да Винчи на ХХ век.