Вият бури, вият хали,
сняг се сипе на парцали.
Весел смях навред ехти,
гонят се деца с шейни.
Снежният човек на двора
поздравява всички хора,
а носът му - морков цял,
цял от скреж е побелял.
Шаро весело подскача,
сякаш дават му погача.
Снежко щипе като рак
от зори до късен мрак.
Бяла зима, дни студени,
ала ние сме калени.
Ще играем до насита
в тази зима страховита!