„МОЛИТВА ВЛАДИМИРА МОНОМАХА” (фрагменты 10-11)
Владимир Всеволодович Мономах (1053-1125 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
МОЛИТВА НА ВЛАДИМИР МОНОМАХ (фрагменти 10-11)
„Помилуй ме, Господи, помилуй!
Когато започнеш да съдиш,
не ме осъждай на вечен огън,
не ме наказвай с гнева Си –
молят Те чистата Дева,
родила Тебе, Христе,
и множество ангели,
и събор от мъченици.”
В името на нашия Господ
Исуса Христа
комуто подобават чест и слава,
слава на Отца и Сина, и на Светия Дух
и сега, и винаги, и во веки веков!
* Молитвата е заключителна част от творбата „Поучение Владимира Мономаха”. Текстът е близък до други молитвословия от ХI-ХII в.
Ударения
МОЛИТВА НА ВЛАДИМИР МОНОМАХ (фрагменти 10-11)
„Поми́луй ме, Го́споди, поми́луй!
Кога́то запо́чнеш да съ́диш,
не ме́ осъ́ждай на ве́чен о́гън,
не ме́ нака́звай с гнева́ Си –
мо́лят Те чи́стата Де́ва,
роди́ла Те́бе, Хри́сте,
и мно́жество а́нгели,
и събо́р от мъчени́ци.”
В и́мето на на́шия Го́спод
Ису́са Хри́ста
кому́то подоба́ват че́ст и сла́ва,
сла́ва на Отца́ и Си́на, и на Свети́я Ду́х
и сега́, и ви́наги, и во ве́ки веко́в!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Владимир Мономах
МОЛИТВА ВЛАДИМИРА МОНОМАХА (фрагменты 10-11)
„Помилуй меня, Господи, помилуй!
Когда станешь судить,
не осуждай меня на вечный огонь,
но обличай меня яростью Твоею –
молит Тебя Дева Чистая,
родившая тебя, Христе,
и множество ангелов,
и мучеников сонм.”
Во имя Христа Иисуса,
Господа нашего,
которому подобает честь и слава,
отцу и сыну и святому духу,
всегда и ныне и присно во веки!
~1117 г.
---------------
Руският писател, мислител, военачалник и държавен деец Владимир Мономах (Владимир II/Василий-Володимир Всеволодович Мономах) е роден на 26 май 1053 г. Той е смоленски княз (1073-1078 г.), черниговски княз (1078-1094 г.), переяславски княз (1094-1113 г.) и велик киевски княз (1113-1125 г.). Участва в битки и примирия, потушава метежи, прави законодателни реформи, сключва няколко „държавнически” брака. По време на византийското робство в България отначало поддържа добри дипломатически отношения с Византия, но след това с помощта на печенегите завладява няколко крайдунавски градове, сред които Доростол (1114-1116 г.). Според изследователите на епохата е автор на много творби, но до нас са достигнали само няколко негови произведения: „Поучение Владимира Мономаха”, „Устав Владимира Мономаха”, автобиографичният разказ „Путях и ловах” и писмо до братовчеда му Олег Святославович. Умира на 19 май 1125 г.