„ПРОЩАЙ, ПРОЩАЙ, МОЯ ЮНОСТЬ...”
Дмитрий Борисович Кедрин (1907-1945 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
СБОГОМ, СБОГОМ, МОЯ МЛАДОСТ
Сбогом, сбогом, моя младост,
звезда, живот, усмивка!
Ръка на мъж кога ли
ръка момчешка стана!
Прозвънна топло младост
като цигулка дивна
под лек и нежен допир,
от лък уверен хванат.
Премина бързо, младост,
ти беше златна рибка,
изчезнала в морето
от мрежата на старец!
Ударения
СБОГОМ, СБОГОМ, МОЯ МЛАДОСТ
Сбо́гом, сбо́гом, мо́я мла́дост,
звезда́, живо́т, усми́вка!
Ръка́ на мъ́ж кога́ ли
ръка́ момче́шка ста́на!
Прозвъ́нна то́пло мла́дост
като цигу́лка ди́вна
под ле́к и не́жен до́пир,
от лъ́к уве́рен хва́нат.
Преми́на бъ́рзо, мла́дост,
ти бе́ше зла́тна ри́бка,
изче́знала в море́то
от мре́жата на ста́рец!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Дмитрий Кедрин
ПРОЩАЙ, ПРОЩАЙ, МОЯ ЮНОСТЬ...
Прощай, прощай, моя юность,
Звезда моя, жизнь, улыбка!
Стала рукой мужчины
Мальчишеская рука.
Ты прозвенела, юность,
Как дорогая скрипка
Под легким прикосновеньем
Уверенного смычка.
Ты промелькнула, юность,
Как золотая рыбка,
Что канула в сине море
Из сети у старика!
1938 г.
---------------
Руският поет и преводач Дмитрий Борисович Кедрин е роден на 4/17 февруари 1907 г. в с. Берестово-Богодуховски рудник (сега с. Шчегловка), Донбас, близо до Донецк. Учи в Днепропетровския железопътен техникум (1922-1924 г.), през 1923 г. работи във в. „Бъдеща смяна” в Днепропетровск, ръководи литературното обединение „Млада ковачница”, издаващо едноименно месечно списание. През 1929 г. е арестуван, а след освобождаването му от 1931 г. живее в гр. Митищи, в Подмосковието, работи в многотиражката „Ковачница” на Митищинския вагонен завод и като литературен консултант при московското издателство „Млада гвардия”. В началото на Великата отечествена война Кедрин е освободен от военна служба заради слабото му зрение, но заминава като доброволец на Северозападния фронт, където е кореспондент на авиационния вестник „Сокол на Родината” (1942-1944 г.). Лирик, майстор на историческата поема и баладата, той е автор на творчество с широка поетична гама, свързана с руската природа, историята на Русия, великите руски личности и др. Единствената издадена приживе стихосбирка на Кедрин е „Свидетели” (1940 г.), най-известни сред творбите му са баладата „Зодчие” (1938 г.), поемите „Строители” (1938 г.) и „Конь” (1940 г.) и стихотворната драма „Рембрандт” (1940 г.). На 18 септември 1945 г. загива под колелата на влака около Тарасовка, предполага се, че е убит. Погребан е на Введенското гробище в Москва.