„РАССТРЕЛ”
Михаил Григорьевич Теняков (1953-2006 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
РАЗСТРЕЛ
Сън предутринен... Дявол го взел!
Немци водят ме там на разстрел.
Глина. Пясък. Дълбок ров в овраг.
Стреля право в очите ми враг –
изстрел, втори, картечни оси...
Господ май ме с молитви спаси.
Приближи броневик разгневен
и взривява снаряди до мен.
На парчета да ме разпраши...
Аз съм жив. Тъй съдбата реши.
Тъй е писан съдбовният вклад –
на земята да бъда сред ад.
Вража сила взриви динамит
и отекваше гръм страховит.
Фриц контузен без памет примря...
Аз не падам, стоя и стоя.
Няма кръв, рана плът не краси –
по молитви ме Господ спаси.
И над мен прелетя самолет,
хвърли бомба – пак трясък проклет!
Скри се войнство в блиндажа голям,
а войникът – все там е, все там.
Сви шинела с осколки безброй
и заслуша се в бойния вой.
Батальонът щурмува врага,
всеки ствол ме притиска сега.
Продължава безкрайна стрелба...
Пак навярно ме пази съдба.
Каканижат патроните в дим,
но съм аз невредим, невредим...
Щом се будя, облян в ледна пот,
ми се струва, че пазя на пост,
и кого охранявам, не знам,
и не помня аз нищичко там;
канонада от грохот с вой див –
а съм жив, аз все още съм жив...
Тихо мама пристъпва към мен
и докосва ме с взор уморен:
– Успокой се, мой сине... Тръгни
и живота пред теб настигни.
През октомври не падна сред бой,
рози в двора цъфтят, сине мой...
Ударения
РАЗСТРЕЛ
Съ́н преду́тринен... Дя́вол го взе́л!
Не́мци во́дят ме та́м на разстре́л.
Гли́на. Пя́сък. Дълбо́к ров в овра́г.
Стре́ля пра́во в очи́те ми вра́г –
и́зстрел, вто́ри, карте́чни оси́...
Го́спод ма́й ме с моли́тви спаси́.
Приближи́ броневи́к разгневе́
и взривя́ва снаря́ди до ме́н.
На парче́та да ме разпраши́...
Аз съм жи́в. Тъй съдба́та реши́.
Тъ́й е пи́сан съдбо́вният вкла́д –
на земя́та да бъ́да сред а́д.
Вра́жа си́ла взриви́ динами́т
и оте́кваше гръ́м страхови́т.
Фри́ц конту́зен без па́мет примря́...
Аз не па́дам, стоя́ и стоя́.
Ня́ма кръ́в, ра́на плъ́т не краси́ –
по моли́тви ме Го́спод спаси́.
И над ме́н прелетя́ самоле́т,
хвъ́рли бо́мба – пак тря́сък прокле́т!
Скри́ се во́йнство в блинда́жа голя́м,
а войни́кът – все та́м е, все та́м.
Сви́ шине́ла с оско́лки безбро́й
и заслу́ша се в бо́йния во́й.
Батальо́нът штурму́ва врага́,
все́ки ство́л ме прити́ска сега́.
Продължа́ва безкра́йна стрелба́...
Па́к навя́рно ме па́зи съдба́.
Какани́жат патро́ните в ди́м,
но съм а́з невреди́м, невреди́м...
Штом се бу́дя, обля́н в ле́дна по́т,
ми се стру́ва, че па́зя на по́ст,
и кого́ охраня́вам, не зна́м,
и не по́мня аз ни́штичко та́м;
канона́да от гро́хот с вой ди́в –
а съм жи́в, аз все о́ште съм жи́в...
Ти́хо ма́ма пристъ́пва към ме́н
и доко́сва ме с взо́р уморе́н:
– Успоко́й се, мой си́не... Тръгни́
и живо́та пред те́б настигни́.
През окто́мври не па́дна сред бо́й,
ро́зи в дво́ра цъфтя́т, си́не мо́й...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Михаил Теняков
РАССТРЕЛ
Сон предутренний... Чтоб он сгорел!
Меня немцы ведут на расстрел.
Яма вырыта. Глина. Песок.
И стреляют мне прямо в висок –
Раз, другой и ещё десять раз...
По молитвам Господь меня спас.
Подъезжает большая броня,
Разряжает фугасом в меня.
Разнести меня в клочья должно...
Я живой. Значит, так суждено.
Знать, написано так на роду –
На земле быть палимым в аду.
Вражья сила несёт динамит,
Взрыв на всё поле боя гремит.
Без сознанья контуженный фриц...
Я стою и не падаю ниц.
Крови нет, не изранена плоть...
Спас меня по молитвам Господь.
Надо мной пролетел самолёт,
Сбросил бомбу – она как рванёт!
Все попрятались по блиндажам,
А солдат – он всё там же, всё там.
Снял шинельку, осколки стряхнул,
Вслушался в нарастающий гул.
Поднимается весь батальон,
Каждый ствол на меня наведён.
Снова длится и длится пальба...
Да хранит меня, видно, судьба.
Все патроны расстреляны в дым,
Ну а, я невредим, невредим...
Просыпаюсь в холодном поту,
Мнится мне, что стою на посту,
Охраняю не знаю кого
И не помню уже ничего,
Канонады лишь грохот и вой –
Ну а я всё живой, всё живой...
Тихо мама ко мне подойдёт,
Осторожно за плечи возьмёт:
– Успокойся, сыночек... Иди,
У тебя ещё всё впереди.
Не убили тебя в октябре,
Вот и розы цветут на дворе...
---------------
Руският поет, публицист и фотограф Михаил Теняков (Михаил Григорьевич Теняков) е роден на 26 януари 1953 г. в градчето Малаховка, Московска област. Завършил е литературния институт „Максим Горки”. Печата поезия във всички големи литературни и публицистични издания като „Наш современник”, „Москва”, „Молодая гвардия”, „Россияне”, в антологии и алманаси като „Отчее слово” и др. Автор е на стихосбирките „Утренняя земля” (1984 г.), „Глаза” (1990 г.), „Калинов мост” (2004 г.) и „Оберег” и „Душа незакатная”, излезли след смъртта му (2007 г.). Няколко месеца лежи по лъжливо обвинение в затвора (там изстрадва поетичния си цикъл „Арестованный народ”), след което е оправдан, но здравето му сериозно е увредено. Умира на 14 март 2006 г.