Кто я? Что я? Только лишь мечтатель,
Синь очей утративший во мгле,
Ету жизнь прожил я словно кстати,
Заодно с другими на земле.
И с тобой целуюсь по привьiчке,
Потому что многих целовал,
И, как будто зажигая спички,
Говорю любовньiе слова.
„Дорогая”, „милая”, „навеки”,
А в душе всегда одно и то ж,
Если тронуть страсти в человеке,
То, конечно, правдьi не найдешь.
Оттого душе моей не жестко
Не желать, не требовать огня,
Тьi , моя ходячая березка,
Создана для многих и меня.
Но, всегда ища себе родную
И томясь в неласковом плену,
Я тебя нисколько не ревную,
Я тебя нисколько не кляну.
Кто я? Что я? Только лишь мечтатель,
Синь очей утративший во мгле,
И тебя любил я только кстати,
Заодно с другими на земле.
1925 г.
КОЙ СЪМ АЗ? КАКЪВ СЪМ?
Превод: Радко Стоянов
Кой съм аз? Какъв съм? Блед мечтател,
синеок, в мъгла безбрежна скрит.
Сам живял съм или пък с приятел,
с много други, весел, упорит.
С тебе се целувам по привичка,
много други съм целувал аз,
като че играя си игричка,
с думи те омайвам, с нежен глас.
„Драга”, „мила”, „ с тебе съм навеки”,
а в душата – само кух брътвеж.
Ако пламнат страстите човешки,
истината няма да съзреш.
От това душата ми не страда,
топлина не търся в моя ден,
ти брезичката си моя млада,
гледана за други и за мен.
Всякога за родното тъгувам,
мъчи ме неласкавият плен,
няма никога да те ревнувам,
с клетви няма да съм задължен.
Кой съм аз? Какъв съм? Блед мечтател,
синеок, в мъгла безбрежна скрит,
теб обичам, твой съм аз приятел,
с много други, весел, упорит.
1925 г.