Ты меня не любиш, не жалееш,
Разве я немного не красив?
Не смотря в лицо, от страсти млеешь,
Мне на плечи руки опустив.
Молодая, с чувственным оскалом,
Я с тобой не нежен и не груб.
Расскажи мне, скольких ты ласкала?
Сколько рук ты помнишь? Сколько губ?
Знаю я- они прошли, как тени,
Не коснувшись твоего огня,
Многим ты садилась на колени,
А теперь сидишь вот у меня.
Пусть твои полузакрыты очи
И ты думаеш о ком- нибудь другом,
Я ведь сам люблю тебя не очень,
Утопая в дальнем дорогом.
Етот пыл не называй судьбою,
Легкодумна вспыльчивая связь, -
Как случайно встретился с тобою,
Улыбнусь, спокойно разойдясь.
Да, и ты пойдешь своей дорогой
Распылять безрадостные дни,
Только нецелованных не трогай,
Только негоревших не мани.
И когда с другим по переулку
Ты пройдешь, болтая про любовь,
Может быть, я выйду на прогулку,
И с тобою встретимся мы вновь.
Отвернув к другому ближе плечи
И немного наклонившись вниз,
Ты мне скажешь тихо: „Добрый вечер!”
Я отвечу: „Добрый вечер, miss”.
И ничто души не потревожит,
И ничто ее не бросит в дрожь,-
Кто любил, уж тот любить не может,
Кто сгорел, того не подожжешь.
4 декабря 1925
ТИ НЕ МЕ ОБИЧАШ, НЕ МЕ ЖАЛИШ
Превод: Радко Стоянов
Ти не ме обичаш, не ме жалиш,
аз не съм ли мъничко красив?
На лице не гледай, щом ме галиш,
от ръцете ти да съм щастлив.
Млада си, с усмивка затрептяла,
с теб не съм аз нежното сърце.
Разкажи ми колко си ласкала?
Колко устни помниш и ръце?
Зная аз - отминали са строго,
недокоснати от твойта жар,
сядала си на колене много,
а сега за мене си товар.
С твоите премрежени очички
ти си мислиш пак за нова плът,
отлетяха ми мечтите всички
тръгвам вече на далечен път.
Тази жар не смесвай със съдбата,
лекомислена е тук страстта, -
аз случайно срещнах те в тълпата
и с усмивка сменям любовта.
Да, и ти по пътя мрачен тръгвай,
всеки ден така ще ти тежи,
само нецелувани не трогвай,
само негорели не лъжи!
И когато с други на пресечка
разговор подхванеш за любов,
и за мене няма да е пречка
да се срещнем пак със поглед нов.
Ще докоснеш ти познато рамо,
леко- леко ще се поклониш,
„Добър вечер” ще ми кажеш само!
Ще отвърна: „Добър вечер, miss!”
Не, тъгата мен не ми прилича,
тя отдавна някъде се скри,-
кой е любил – вече не обича,
кой горял е – вече не гори.