На Магдалена Иванова
и Николита Вълева
Тъй ридаеха момичетата крехки,
че в душата горест заръмя.
Сякаш, че напускахме навеки
топлата им българска земя.
Сякаш бяхме ги освободили
ние от окови, гнет, врази.
И заслужихме за свойта доблест,сила
любовта им, чистите сълзи.
Българи и руси - милиони -
тази свята памет ни държи.
Луцифер с размирните закони
няма този дар да разруши.
Как вълнуваха ме сълзите горещи!
Без любов светът е пуст и ням.
Няма по-прекрасен плач човешки
от плача - прелял от чувствен плам.
Перевод на болгарском языке: Дафинки Станевой