Дора Габе
РОЗЛУКА
Переклад з болгарської Любові Цай
Здувши сон з очей моїх, блукає
ніч тривожна, неспокійна, темна,
і міцна стіна нас розділяє,
стукати у неї – річ даремна.
Тільки потяг стогне так турботно, –
темну ніч полохають ті звуки.
Ти – мій спомин, тужний і скорботний,
серце крають втома і розпука.
І важка завіса ще сіпнеться,
подарує ще життя хвилину,
тайним спогаданням доторкнеться –
поглядом до тебе я полину.
Не сказати, скільки тої муки
хвилею бурхливою минає,
зустрічей нема – нема й розлуки,
тільки світ стоїть собі безкраїй...
Оригінал:
Дора Габе
РАЗДЯЛА
От очите ми съня изсмука
тая дълга нощ, тъй неспокойна.
Няма на стената да почукам –
тя е вече помежду ни двойна.
Чувам само писъка на трена,
в тъмнината остър и тревожен.
От света съм вече уморена,
а пък ти си моя спомен тъжен.
Тежката завеса на живота
ще се дръпне нявга за минута,
да те видя млад и свеж, и бодър,
без да бъда видена и чута.
Колко много най-човешка мъка
безвъзвратната вълна отвлече.
Няма близост, няма и разлъка,
а светът е все голям и вечен.
Дора Габе "Почакай, слънце", Изд."Захарий Стоянов", София, 2004