„СМЕРТЬ ЕРМАКА”
Кондратий Федорович Рылеев (1795-1826 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
СМЪРТТА НА ЕРМАК
Ревеше буря, дъжд шумя,
сред мрака мълнии летяха,
в безспирен порив гръм гърмя
и в дебри ветрове вилняха...
Към славата със страст Ермак
в страна сурова и блатиста
до дивия Иртиш на бряг
седи, обзет от буйни мисли.
Другарите, делили с брат
победи, гръмогласна слава,
в разхвърляните шатри спят
до неприветлива дъбрава.
„О, спете, спете – мисли той, –
другари, в бурята ревяща,
очаква ви съдбовен бой
към слава или смърт зовящ ви!
Наспете се, добрият сън
вън храбреците ще закриля,
в мечтите към победен звън
бойците ще са с двойни сили.
Тоз, който е болял беди,
добивайки в забои злато,
живота си не ще щади
в борбата за Русия свята!
Със своя кръв и с вража кръв
са предни буйни грешки мити
и за победната ви стръв
отечеството ви почита.
Не се страхуваме от смърт;
извършихме велико дело:
Сибир щом днес е царска твърд,
ний ненапразно сме живели!”
Ала съдба коварна бди –
приседна до героя редом –
тя жертвата си отреди
и с любопитство я погледна.
Ревеше буря, дъжд шумя,
сред мрака мълнии летяха,
в безспирен порив гръм гърмя
и в дебри ветрове вилняха.
Иртиш кипеше, в стръмен бряг
се блъскаха вълни юнашки
и с грохот прашният им зрак
ломеше лодките казашки.
В прегръдка на спокоен сън
Ермак и храбри войни спяха,
но бурята и враг Кучум
за гибелта им план крояха!
От битка плаши се Кучум,
затуй като крадец коварен
промъкна се по таен друм,
последван от тълпа татари.
Засвятка вражеският меч,
окървави се долината,
дружина смела в дива сеч,
без да извади меч, бе смлята...
След сън видя Ермак беди
и, в гибелна съдба обречен,
се хвърли в буйните води
към лодка, от брега далече!
Иртиш вълнува се, кипи –
Ермак напрегна всички сили
и мощните си длани впи
във валове пенливи сиви...
Към лодката... Почти успя,
но бе безмилостна съдбата –
водата страшно закипя
и го погълна с шум реката.
Бе ризницата свръхтовар
и в битката с вълни разломни
доспехите – от царя дар –
за гибелта му са виновни.
Бе буря... Изведнъж луна
над врящия Иртиш погледна
и труп, изхвърлен от вълна,
засвети в здрача с броня медна.
Под облаците дъжд шумя
и още мълнии летяха,
и още дълго гръм гърмя
и в дебри ветрове вилняха.
* През XVI в. са наричали Сибирско царство неголямо татарско владение със столица Искер, разположена на р. Иртиш. Сибирските татари начело с цар Кучум непрекъснато са нападали и ограбвали руските територии. През 1579 г. няколкостотин казаци, предвождани от Ермак, стигат до бреговете на р. Кама и повеждат война с татарите. През 1582 г. казаците разбиват татарите, превземат Искер и прогонват Кучум. През 1584 г. сваленият Кучум неочаквано напада казаците, които са принудени да отстъпят. Търсейки път за спасение, Ермак се хвърля в р. Иртиш и загива във вълните.
* Скоро след написването му стихотворението на Рилеев се превръща в популярна народна песен.
Ударения
СМЪРТТА НА ЕРМАК
Реве́ше бу́ря, дъ́жд шумя́,
сред мра́ка мъ́лнии летя́ха,
в безспи́рен по́рив гръ́м гърмя́
и в де́бри ветрове́ вилня́ха...
Към сла́вата със стра́ст Ерма́к
в страна́ суро́ва и блати́ста
до ди́вия Ирти́ш на бря́г
седи́, обзе́т от бу́йни ми́сли.
Друга́рите, дели́ли с бра́т
побе́ди, гръмогла́сна сла́ва,
в разхвъ́рляните ша́три спя́т
до неприве́тлива дъбра́ва.
„О, спе́те, спе́те – ми́сли то́й, –
друга́ри, в бу́рята ревя́шта,
оча́ква ви съдбо́вен бо́й
към сла́ва или смъ́рт зовя́шт ви!
Наспе́те се, добри́ят съ́н
вън храбреци́те ште закри́ля,
в мечти́те към побе́ден звъ́н
бойци́те ште са с дво́йни си́ли.
Тоз, ко́йто е боля́л беди́,
доби́вайки в забо́и зла́то,
живо́та си не ште́ штади́
в борба́та за Руси́я свя́та!
Със сво́я кръ́в и с вра́жа кръ́в
са пре́дни бу́йни гре́шки ми́ти
и за побе́дната ви стръ́в
оте́чеството ви почи́та.
Не се́ страху́ваме от смъ́рт;
извъ́ршихме вели́ко де́ло:
Сиби́р штом дне́с е ца́рска твъ́рд,
ний не́напра́зно сме живе́ли!”
Ала съдба́ кова́рна бди́ –
присе́дна до геро́я ре́дом –
тя же́ртвата си отреди́
и с любопи́тство я погле́дна.
Реве́ше бу́ря, дъ́жд шумя́,
сред мра́ка мъ́лнии летя́ха,
в безспи́рен по́рив гръ́м гърмя́
и в де́бри ветрове́ вилня́ха.
Ирти́ш кипе́ше, в стръ́мен бря́г
се блъ́скаха вълни́ юна́шки
и с гро́хот пра́шният им зра́к
ломе́ше ло́дките каза́шки.
В прегръ́дка на споко́ен съ́н
Ерма́к и хра́бри во́йни спя́ха,
но бу́рята и вра́г Кучу́м
за гибелта́ им пла́н кроя́ха!
От би́тка пла́ши се Кучу́м,
зату́й като краде́ц кова́рен
промъ́кна се по та́ен дру́м,
после́дван от тълпа́ тата́ри.
Засвя́тка вра́жеският ме́ч,
окървави́ се долина́та,
дружи́на сме́ла в ди́ва се́ч,
без да изва́ди ме́ч, бе смля́та...
След съ́н видя́ Ерма́к беди́
и, в ги́белна съдба́ обре́чен,
се хвъ́рли в бу́йните води́
към ло́дка, от брега́ дале́че!
Ирти́ш вълну́ва се, кипи́ –
Ерма́к напре́гна вси́чки си́ли
и мо́штните си дла́ни впи́
във ва́лове пенли́ви си́ви...
Към ло́дката... Почти́ успя́,
но бе́ безми́лостна съдба́та –
вода́та стра́шно закипя́
и го погъ́лна с шу́м река́та.
Бе ри́зницата свръ́хтова́р
и в би́тката с вълни́ разло́мни
доспе́хите – от ца́ря да́р –
за гибелта́ му са вино́вни.
Бе бу́ря... Изведнъ́ж луна́
над вря́штия Ирти́ш погле́дна
и тру́п, изхвъ́рлен от вълна́,
засве́ти в здра́ча с бро́ня ме́дна.
Под о́блаците дъ́жд шумя́
и о́ште мъ́лнии летя́ха,
и о́ште дъ́лго гръ́м гърмя́
и в де́бри ветрове́ вилня́ха.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Кондратий Рылеев
СМЕРТЬ ЕРМАКА
Ревела буря, дождь шумел,
Во мраке молнии летали,
Бесперерывно гром гремел,
И ветры в дебрях бушевали...
Ко славе страстию дыша,
В стране суровой и угрюмой,
На диком бреге Иртыша
Сидел Ермак, объятый думой.
Товарищи его трудов,
Побед и громозвучной славы,
Среди раскинутых шатров
Беспечно спали близ дубравы.
„О, спите, спите, – мнил герой, –
Друзья, под бурею ревущей;
С рассветом глас раздастся мой,
На славу иль на смерть зовущий!
Вам нужен отдых, сладкий сон
И в бурю храбрых успокоит;
В мечтах напомнит славу он
И силы ратников удвоит.
Кто жизни не щадил своей
В разбоях, злато добывая,
Тот думать будет ли о ней,
За Русь святую погибая?
Своей и вражьей кровью смыв
Все преступленья буйной жизни
И за победы заслужив
Благословения отчизны, –
Нам смерть не может быть страшна;
Свое мы дело совершили:
Сибирь царю покорена,
И мы – не праздно в мире жили!”
Но роковой его удел
Уже сидел с героем рядом
И с сожалением глядел
На жертву любопытным взглядом.
Ревела буря, дождь шумел,
Во мраке молнии летали,
Бесперерывно гром гремел,
И ветры в дебрях бушевали.
Иртыш кипел в крутых брегах,
Вздымалися седые волны,
И рассыпались с ревом в прах,
Бия о брег, козачьи челны.
С вождем покой в объятьях сна
Дружина храбрая вкушала;
С Кучумом буря лишь одна
На их погибель не дремала!
Страшась вступить с героем в бой,
Кучум к шатрам, как тать презренный,
Прокрался тайною тропой,
Татар толпами окруженный.
Мечи сверкнули в их руках –
И окровавилась долина,
И пала грозная в боях,
Не обнажив мечей, дружина...
Ермак воспрянул ото сна
И, гибель зря, стремится в волны,
Душа отвагою полна,
Но далеко от брега челны!
Иртыш волнуется сильней –
Ермак все силы напрягает
И мощною рукой своей
Валы седые рассекает...
Плывет... уж близко челнока –
Но сила року уступила,
И, закипев страшней, река
Героя с шумом поглотила.
Лишивши сил богатыря
Бороться с ярою волною,
Тяжелый панцирь – дар царя
Стал гибели его виною.
Ревела буря... вдруг луной
Иртыш кипящий серебрился,
И труп, извергнутый волной,
В броне медяной озарился.
Носились тучи, дождь шумел,
И молнии еще сверкали,
И гром вдали еще гремел,
И ветры в дебрях бушевали.
1821 г.
---------------
Руският поет-декабрист и преводач Кондратий Рилеев (Кондратий Федорович Рылеев) е роден на 18 септември/1 октомври 1795 г. в селцето Батово, Санктпетербургска губерния. Член е на Северното революционно общество, един от ръководителите е на въстанието на декабристите от 14 декември 1825 г. Автор е на алманаха „Полярная звезда”. В лириката си застъпва исторически и граждански теми – сборникът му „Думы” (1825 г.), поемите „Наливайко” и „Войнаровский” (1825 г.) са наситени с политически асоциации, характерни за руския граждански романтизъм. След декабристкото въстание двете книги на поета са забранени и почти изцяло унищожени, но творбите му се разпространяват нелегално с ръкописни преписи. Осъден на смърт от царското правителство, той е обесен на 13/25 юли 1826 г. в Петропавловската крепост в Санкт Петербург.