Лиодор Пальмин Опозоренный храм Опозореният храм

Красимир Георгиев
„ОПОЗОРЕННЫЙ ХРАМ”
Лиодор Иванович Пальмин (1841-1891 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ОПОЗОРЕНИЯТ ХРАМ

Ето го, пред нас е храм свещен и древен,
в панаир превърнат, в кръчма, в приток дребен;

храм литературен, свят всеплам в предците –
там били са нявга гении жреците...

Мисълта-светилник е горяла ярко,
чувство е пламтяло искрено и жарко,

над олтара в стройно пеене на клира –
жертвен пламък – пламък вдъхновен и мирен;

там поет възторжен е цветя заплитал
и в сърце крилато жертвал е мечтите...

Но светилник гасне, звук на лира секне,
гениите чезнат и цветята вехнат...

И в парцали пъстри гении да сменят
клоуни, контета пръкнаха на сцена...

Хилавата мисъл мъчи се да стане –
как орел да литне, щом крила са врани,

над света крилата горе ако минат,
ще блести ръждато плитката доктрина...

Враната е врана, както да я кара,
с чужда свирка свири, чужд рефрен повтаря.

Смачкаха чираци творчески устои –
всичко е под наем, нито капка свое...

Всичко е отдавна пошло и протрито,
всичко е с лекета мръснички покрито,

допреди години с новост запленило,
днес е вехтория – бледо и изгнило!

За едно и също с бъбрене отново
всичко се превръща в папагалско слово –

с детски проклятушки на кумири бивши
идеали рухват, за света излишни...

Вместо прежни сили в таз тъма унила
новите не светят с благотворна сила!

С дрипи скудоумни на фалшиви фрази
в храм литературен нагло ни облази,

ето, сган креслива – пъплят фарисеи
с крадени елеи към олтар с идеи.

Гнилата бездарност на кокили крачи,
а ни я представят като плод юначен...

Яростни простаци под болярски капи
хулят висините и боляри хапят...

Лекарите, ето, докторски врачуват
с диагнози: „Всеки сам да се лекува!”

Сатирик преграква с дразги там еснафски,
тук до балалайка гражданите кряскат

и пълзят нахално римоплетски орди
в храм литературен, с неграмотност горди –

в храм литературен, храм свещен и древен,
в панаир превърнат, в кръчма, в приток дребен...


Ударения
ОПОЗОРЕНИЯТ ХРАМ

Е́то го, пред на́с е хра́м свеште́н и дре́вен,
в панаи́р превъ́рнат, в кръ́чма, в при́ток дре́бен;

хра́м литерату́рен, свя́т всепла́м в предци́те –
та́м били́ са ня́вга ге́нии жреци́те...

Мисълта́-свети́лник е горя́ла я́рко,
чу́вство е пламтя́ло и́скрено и жа́рко,

над олта́ра в стро́йно пе́ене на кли́ра –
же́ртвен пла́мък – пла́мък вдъхнове́н и ми́рен;

та́м пое́т възто́ржен е цветя́ запли́тал
и в сърце́ крила́то же́ртвал е мечти́те...

Но свети́лник га́сне, зву́к на ли́ра се́кне,
ге́ниите че́знат и цветя́та ве́хнат...

И в парца́ли пъ́стри ге́нии да сме́нят
кло́уни, конте́та пръ́кнаха на сце́на...

Хи́лавата ми́съл мъ́чи се да ста́не –
ка́к оре́л да ли́тне, што́м крила́ са вра́ни,

над света́ крила́та го́ре ако ми́нат,
ште блести́ ръжда́то пли́тката доктри́на...

Вра́ната е вра́на, ка́кто да я ка́ра,
с чу́жда сви́рка сви́ри, чу́жд рефре́н повта́ря.

Сма́чкаха чира́ци тво́рчески усто́и –
вси́чко е под на́ем, ни́то ка́пка сво́е...

Вси́чко е отда́вна по́шло и протри́то,
вси́чко е с леке́та мръ́снички покри́то,

допреди́ годи́ни с но́вост заплени́ло,
дне́с е вехтори́я – бле́до и изгни́ло!

За едно́ и съ́што с бъ́брене отно́во
вси́чко се превръ́шта в папага́лско сло́во –

с де́тски прокляту́шки на куми́ри би́вши
идеа́ли ру́хват, за света́ изли́шни...

Вме́сто пре́жни си́ли в та́з тъма́ уни́ла
но́вите не све́тят с благотво́рна си́ла!

С дри́пи скудоу́мни на фалши́ви фра́зи
в хра́м литерату́рен на́гло ни обла́зи,

е́то, сга́н кресли́ва – пъ́плят фарисе́и
с кра́дени еле́и към олта́р с иде́и.

Гни́лата безда́рност на коки́ли кра́чи,
а ни я предста́вят като пло́д юна́чен...

Я́ростни проста́ци под боля́рски ка́пи
ху́лят висини́те и боля́ри ха́пят...

Ле́карите, е́то, до́кторски врачу́ват
с диагно́зи: „Все́ки са́м да се леку́ва!”

Сатири́к прегра́ква с дра́зги та́м есна́фски,
ту́к до балала́йка гра́жданите кря́скат

и пълзя́т наха́лно римопле́тски о́рди
в хра́м литерату́рен, с неграмо́тност го́рди –

в хра́м литерату́рен, хра́м свеште́н и дре́вен,
в панаи́р превъ́рнат, в кръ́чма, в при́ток дре́бен...

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Лиодор Пальмин
ОПОЗОРЕННЫЙ ХРАМ

Вот он перед нами, храм священный, древний,
Ставший балаганом, рынком и харчевней, –

Храм литературы, древле чтимый свято,
Где жрецами были гении когда-то...

Где светильник мысли разгорался ярко,
Где пылало чувство искренно и жарко,

С алтаря ж вздымалось, в стройном клире пенья,
Жертвенное пламя – пламя вдохновенья,

И поэт, в восторге, с свежими цветами,
Сердце нес для жертвы, полное мечтами...

Но угас светильник, лиры замолчали,
Гении исчезли и цветы увяли...

И в лоскутьях пестрых, гениям на смену,
Гаеры и фаты вылезли на сцену...

Всюду дряблой мысли тщетные усилья –
Как орел, подняться и, вороньи крылья

Распустив над миром, с высоты орлиной
Заблистать избитой, ржавою доктриной...

Но как быть вороне, так и есть ворона, –
Всё с чужого свиста, всё с чужого тона.

Что давно руками школьников измято –
Своего ж ни капли, напрокат всё взято...

Что давно уж стало пошло и избито,
Что давно уж в пятнах, ржавчиной покрыто,

Что назад лет двадцать новизной пленяло,
А теперь, как ветошь, сгнило, полиняло!..

Об одном и том же болтовня всё та же,
Что и попугаи затвердили даже, –

Детские проклятья сверженным кумирам,
Павшим идеалам, позабытым миром...

А наместо старых, в этой тьме унылой,
Новые не блещут благотворной силой!

Ветошь скудоумья фразою мишурной
Прикрывая нагло, в храм литературный –

Вон, толпой крикливой, лезут фарисеи
С краденым елеем к алтарю идеи.

Круглая бездарность, на ходулях стоя,
Корчит публициста, чуть что не героя...

Хам в боярской шапке сыплет, с видом ярым,
Грозные проклятья и хулу боярам...

Вон, врачи выходят важными стопами,
На челе ж их блещет: „Исцелитесь сами!”

Там сипит сатира остротой мещанской,
Здесь, под балалайку, слышен вой гражданский,

И нахально лезет рифмоплетов стая
В храм литературы, грамоте не зная, –

В храм литературы, в храм святой и древний,
Ставший балаганом, рынком и харчевней...

               1877 г.




---------------
Руският поет и преводач Лиодор Палмин (Лиодор/ Илиодор Иванович Пальмин) е роден на 15/27 май 1841 г. в Петербург (по други данни в семейното имение в Ярославска губерния). Учил е в юридическия факултет на Петербургския университет, но през 1861 г. е изключен за участие в студентски демонстрации и за няколко месеца е затворен в Петропавловската крепост. Първите му публикации са в сп. „Лучи” през 1859 г. След 1860 г. публикува поезия в издания с различна обществено-политическа насоченост като „Век”, „Библиотека для чтения”, „Будильник”, „Дело”, „Женский вестник”, „Литературная библиотека”, „Искра”, „Русская мысль”, „Стрекоза”, „Наблюдатель”, „Развлечение”, „Осколки”, „Всемирная иллюстрация” и др. Превежда творби на Мицкевич, По, Хайне и Сенкевич, превежда либретата за оперите „Танхойзер” (1876 г.) на Рихард Вагнер, „Дон Карлос” (1876 г.) и „Трубадур” (1878 г.) на Джузепе Верди и др. Автор е на стихосбирките „Сны наяву” (1878 г.), „Собрание стихотворений” (1881 г.) и „Цветы и змеи. Сатира, юмор и фантазии” (1883 г.). Умира на 26 октомври/7 ноември 1891 г. в Москва.
---------------


* (экспромт: Юрий Первый)

Сколько лет и тонны, в реках вод сбежало,
Плачут вновь иконны, зло не прячет жало.
Мир не стал богаче, мир стал прогрессивней,
Так и не иначе... будем жить активней.

...и глядишь лет двести, промелкнёт над нами,
будем в списках вместе, в этом светлом Храме!