Он ждал любимую в ночи...

Соколова Инесса
Мои стихи

Он ждал любимую в ночи,
и взгляд с улыбкой, как награду,
за малость счастья –  три свечи,
луна за тучкой, тени сада.

Хотел признаться ей в любви,
она о том пока не знала,
какой огонь в его крови,
он думал: не о нём мечтала.

Секунды длились словно час
в тени под звездным покрывалом.
Всё ждал любя бессчетно раз…
И вот уж осень у причала.

Но стоило сомкнуть глаза,
в её любви он растворялся.
Проснувшись, он хотел назад,
с трудом в реальность возвращался.

Всё ждал и ждал, что вот придёт,
а нежность прятал, изнывая.
Поступки все наоборот…
Ушла к другому дорогая.

----------------------------------------------------
В переводе на болгарский язык
http://www.stihi.ru/2014/01/14/8136

Автор перевода: Радко Стоянов

ОЧАКВАНЕ 

Той искал да я покори
с усмивка като медовина,
за щастие със свещи три,
луна зад облаче в градина.

Той искал да й се врече,
но тя така и не  разбрала
в кръвта му огън как тече –
за него тя не си мечтала.

Секунди дълги като час
под тънко звездно покривало.
Очаквал с обич и със страст,
но ето – есента настала.

Очаквал да склопи очи
и в любовта да се разтвори,
събуждал се – тя пак звучи
и пак с реалността говори.

Очаквал тя да долети,
а нежността таил и страдал.
Обратно всичко се върти…
При друг мечтата отлетяла.


Фото из Инета. Спасибо автору.