Доста си странна, в тази одежда,
дрипа, от тягостни грижи.
Дълго я носиш, но кой ли поглежда,
дните ти трудно се нижат.
Доста си странна, дошла от далече,
с грозна тояга, ръбата.
Дълго те пази от вълци и псета.
Пак ли ще търсиш душата?
Доста си странна, с косите сплъстени,
криещи многото рани,
гной от тревоги и трудности земни.
Дълго ли тук ще останеш?
Доста си странна, с нозете си боси,
тръните грозно браздили.
Струпеи, кръв, премълчани въпроси,
слепи надежди разбили.
Доста си странна,… от кожа и кости,
трудно ръцете повдигаш.
Клетнице влизай, не си ми на гости,
още не зная как все ме намираш.
Доста си странна, но погледът грее,
стигнала пътя ми днешен,
нещо скроила си, тайно се смееш,
съдба си, в живота ми грешен.
Петко Илиев