VIII МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ
"БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК: МЕСТО И ЗНАЧЕНИЕ
В КУЛЬТУРНОМ ПРОСТРАНСТВЕ ЕВРОПЫ"
http://www.stihi.ru/2013/03/29/6707
Солдатские письма с укором глядят,
Как много погибло хороших ребят…
Простой треугольник, как голубь родной,
Но сын не вернулся победной весной…
Кому это выгодно, эта война,
Кому боль и смерть, а кому «мать-родна».
Листок пожелтевший: « Я скоро вернусь…
Я жив, повезло, ничего не боюсь…
Врагам мы гостинцы готовим опять,
Сумеем мы родину-мать отстоять…»
Солдатские письма летят и летят,
Ах , сколько погибло хороших ребят,
Под Ржевом, под Вязьмой в горячем котле,
Под Минском, в Крыму или в Курской дуге.
Летят треугольники с разных концов,
Пусть нету на свете тех славных бойцов,
Но письма находят , летят и летят,
Как мирные голуби наших ребят.
В сгоревших деревнях и адреса нет,
Но письма летят и летят на тот свет,
Летят треугольники прошлой войны,
Где светятся мирные слёзы весны.
Войнишки писма
Перевод с русского на болгарский Антонины Димитровой
Пак с укор ни гледат войнишки писма –
Погуби момчетата наши смъртта.
Долита триъгълник – гълъб любим.
Не се е завърнал с победа мил син.
Кому ли изгодна е тази война?!
Кому болка, смърт, а за някой – блага.
В листеца жълт пише: „Завръщам се аз
жив, здрав, провървя ми и бързам към вас…
Пак готвим сюрприз, да трепери врагът!
Родината-майка ще браним до смърт!...”
Войнишки писма все летят и летят…
Ах, колко загинаха наши деца!
Под Ржев и във Вязма котелът горя,
Под Минск или в Крим, и на Курска дъга.
Летят пак писмата от разни места.
Бойците ни славни ги няма сега,
но все пак намират ни, нека летят!
Мира като гълъба бял да вестят!
В руини селата са. Няма адрес.
Писмата от оня свят търсят ни днес.
Триъгълни връщат се те от война.
В сълзите ни мирна цъфти пролетта.
***
Пак с Укор ни глЕдат войнИшки писмА –
ПогУби момчЕтата нАши смърттА.
ДолИта триЪгълник – гЪлъб любИм.
Не сЕ е завЪрнал с побЕда мил сИн.
КомУ ли изгОдна е тАзи войнА?!
КомУ бОлка, смЪрт, а за нЯкой – благА.
В листЕца жълт пИше: „ЗаврЪщам се Аз
жив, здрАв, провървЯ ми и бЪрзам към вАс…
Пак гОтвим сюрпрИз, да трепЕри врагЪт!
РодИната-мАйка ще брАним до смЪрт!...”
ВойнИшки писмА все летЯт и летЯт…
Ах, кОлко загИнаха нАши децА!
Под РжЕв и във ВЯзма котЕлът горЯ,
Под МИнск или в КрИм, и на КУрска дъгА.
ЛетЯт пак писмАта от рАзни местА.
БойцИте ни слАвни ги нЯма сегА,
но всЕ пак намИрат ни, нЕка летЯт!
МирА като гЪлъба бЯл да вестЯт!
В руИни селАта са. НЯма адрЕс.
ПисмАта от Оня свят тЪрсят ни днЕс.
ТриЪгълни врЪщат се тЕ от войнА.
В сълзИте ни мИрна цъфтИ пролеттА.