Я сам себе и Бог и Сатана,
Всю душу изливаю вам до дна.
Боль сердца я стихами отдаю,
То Дьяволом, то Ангелом парю.
Я как пророк заглядываю вдаль,
И жизнь отдать мне за стихи не жаль.
Не находя распятье на земле,
Со смертью обвенчаюсь я в петле.
Мои стихи со мною не умрут,
А в облака с душой моей уйдут.
И чистотой весенних тёплых гроз,
На землю возвратятся болью слёз.
АЗ САМ СЪМ СИ И БОГ И САТАНА
Превод: Радко Стоянов
Аз сам съм си и Бог и Сатана,
душата си изливам без вина.
А болката си вграждам в стихове,
ту с Дявола, ту с Бога съм – на две.
Като пророк аз гледам все напред,
на стиховете верен без завет.
Разпятие не ще намеря тук,
със смърт ще ме венчае мене клуп.
А стиховете ми не ще умрат,
с душата ми над облак ще летят.
И с пролетния чист и топъл лъх
ще се завърнат с много нежен дъх.