С лапи сиви мъглата
по земята унило пълзи.
И попиват полята
милиони студени сълзи.
Няма вятър да вейне,
да стопи този мокър мечок.
Няма слънце да сейне
златно семе по свод синеок.
Сякаш в мрачна хралупа
ме затваря мъгливият звяр.
И в душата ми трупа
безнадеждност, печален товар.
Ала в мен не угасва
този порив за светло прастар.
Чакам слънцето ясно
да потрепне с небесен пендар.