На прозореца тихо се почука.
Отворих.Слънчогледът беше тука.
Приветливо и топло се усмихна
в почуда сърцето ми притихна.
Уми лицето ми с капки роса.
Събрал ги бе на изгрев от цветя.
Стаята в лъчи светли облече,
букет от незабравки ми поднесе.
С нежност ме погали по главата.
Това бе миг на Бог от красотата.
-„Недей унива-каза Слънчогледът.
-Дните изнизват се и се променят.
Ако си тъжен днес и ти се плаче,
утре щастието ще се покаже.
Не се предавай ти на лоши мисли,
добрият Господ всичко ще промисли.
Имай сърце изпълнено с благодарност,
и в живота ти ще има много радост.
Вярата ни е крехка като нежно цвете,
храни я с добрини, приятелки бъдете!
Ако в живота ти се развихря буря
и мислиш, че всичко хубаво се разтуря,
тогава си спомни за мен - за Слънчогледа,
в светлина преоблечи си мирогледа.
Аз с надеждата ще гледам към небето,
ти с добър помисъл обнови сърцето”.
Щастлива съм, че се срещнах със Слънчогледа
С Бог над всяко зло ще имам аз победа!
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
Утром постучался тихо и сторожко
Рыженький подсолнух заглянул в окошко
И теплом светился, нежно улыбаясь
Сердце замирало чуду удивляясь.
И лицо умыл мне утренней росою
И собрав восхода пламя золотое
В комнате рассыпал озорной и чуткий
Положил мне в вазу утром незабудки.
Голову погладил с чёрною косою
Бог нас познакомил с этой красотою
И сказал подсолнух: «Позабудь унынье,
Дни увы проходят и сей день остынет»
Если ненароком, вечером взгрустнётся
Помни - счастье снова людям улыбнется
И гони пустые образы и мысли
Есть Господь на свете он за нас помыслит.
Пусть на твоём сердце будет благодарность
Только благодарных посещает радость
Вера не цветочек аленький и хрупкий
Нет на свете лучше и верней подруги.
Если в твоей жизни разгулялись бури
Лучшее подверглось сильной конъюнктуре
Вспомни о подсолнухе – как ему живётся
На мировозренье белый свет прольётся
На Святое Небо все мои надежды
Обновит мне сердце дух его безбрежный
Мой поклон, подсолнух, за твои беседы
Будут только с Богом все мои победы