Вдохновение от стихотворения
Розалии Мартысь
"Новогодняя сказка"
Волшебной белой птицей мчится вьюга,
Зима кружит нас сказкою своей.
Однажды повстречали мы друг друга
И вместе делим радость этих дней.
Кружит декабрь холодными снегами,
Летит на Белой Лошади январь,
Уверенными быстрыми шагами,
Природа наряжается в хрусталь.
Нам сказочной, волшебною свирелью
Любовь поёт с заката до зари.
Храни нас, Боже, милостью своею,
И радость озаренья подари.
Зима пусть закружит своею сказкой
И снег летит, как Ангела привет,
С тобой мы нежность сбережём и ласку
И пронесём их через много лет.
Волшебной белой птицей мчится вьюга,
Зима кружит нас сказкою своей,
В пути с тобой мы встретили друг друга,
Летел там снег, как пух от тополей.
ЗИМНА ПРИКАЗКА
Превод: Радко Стоянов
Като вълшебна бяла птица в полет,
в небето зимна приказка кръжи.
Веднъж се срещнахме със теб отколе
и всички радости докрай делим.
В декември веят снеговете хладни,
препуска януари с коня бял
и с крачки бързи, силни, безвъзвратни,
природата превръща се в кристал.
Със песен дивна, приказна в душата
от залез до утро пее любовта.
Пази ни, Боже, с мъдростта си свята
и озари ни, подари ни радостта!
О, нека зимата е бяла сказка,
снегът да носи Ангелски привет,
със тебе нежност да сберем и ласки,
да имаме години занапред!
Като вълшебна бяла птица в полет,
в небето зимна приказка кръжи.
Във своя път се срещнахме отколе
и сякаш пух тополов – сняг вали.