Завя навън и застудя.
Настръхнаха дървета голи.
В небето сива пелена
простряха облаци бездомни.
Затропа дъжд. Отчаян дъжд.
По улици обезлюдени
препусна той - същински мъж,
подгонил женските недели.
Комини топли, пълни с дим,
опънаха въжета бели.
От всички тях как ни един
не спъна стъпките му леки?!
Препуска луд. И с хладна длан
в заспалите прозорци чука.
Зад моя - само че – от огън сгрян,
нощта останала бе суха.