„ПОД ОКНОМ ЧЕРЁМУХА КОЛЫШЕТСЯ”
Борис Николаевич Тимофеев-Еропкин (1899-1963 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПОД ПРОЗОРЕЦА ЦЪФТЯТ ЧЕРЕШИТЕ
Под прозореца цъфтят черешите,
клонките разстилат нежна мощ;
край реката глас познат посреща ни,
славеите пеят цяла нощ.
Край реката глас познат посреща ни,
славеите пеят цяла нощ.
Ех, ти песен, славеева песничке,
как душата ми превземаш ти;
щом към любовта върви пътечката,
не бави се, стигай висоти.
Щом към любовта върви пътечката,
не бави се, стигай висоти.
Стигнеш ли, щастливи ще са срещите
от любов, прегръдки и разкош;
нека разлюляват цвят черешите,
славеи да пеят цяла нощ.
Нека разлюляват цвят черешите,
славеи да пеят цяла нощ.
Ударения
ПОД ПРОЗОРЕЦА ЦЪФТЯТ ЧЕРЕШИТЕ
Под прозо́реца цъфтя́т чере́шите,
кло́нките разсти́лат не́жна мо́шт;
край река́та гла́с позна́т посре́шта ни,
сла́веите пе́ят ця́ла но́шт.
Край река́та гла́с позна́т посре́шта ни,
сла́веите пе́ят ця́ла но́шт.
Е́х, ти пе́сен, сла́веева пе́сничке,
ка́к душа́та ми превзе́маш ти́;
што́м към любовта́ върви́ пъте́чката,
не бави́ се, сти́гай висоти́.
Што́м към любовта́ върви́ пъте́чката,
не бави́ се, сти́гай висоти́.
Сти́гнеш ли, штастли́ви ште са сре́штите
от любо́в, прегръ́дки и разко́ш;
не́ка разлюля́ват цвя́т чере́шите,
сла́веи да пе́ят ця́ла но́шт.
Не́ка разлюля́ват цвя́т чере́шите,
сла́веи да пе́ят ця́ла но́шт.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Борис Тимофеев
ПОД ОКНОМ ЧЕРЁМУХА КОЛЫШЕТСЯ
Под окном черёмуха колышется
Опуская лепестки свои;
За рекой знакомый голос слышится,
Да поют всю ночку соловьи.
За рекой знакомый голос слышится,
Да поют всю ночку соловьи.
Ах ты песня, песня соловьиная,
До чего ж ты за душу берешь,
Ведь к любви ведет дорожка длинная,
Чуть отстал – и вовсе не дойдешь.
Ведь к любви ведет дорожка длинная,
Чуть отстал – и вовсе не дойдешь.
А дойдешь, от счастья не надышишься,
От объятий жарких, от любви;
Пусть тогда черемуха колышется
И поют всю ночку соловьи.
Пусть тогда черёмуха колышется
И поют всю ночку соловьи.
---------------
Руският поет, писател, публицист и преводач Борис Тимофеев (Борис Николаевич Тимофеев-Еропкин) е роден на 10/22 юли 1899 г. в Москва. Завършва Ленинградския университет (1924 г.). Първите му поетични публикации са от 1919 г., когато е приет във Всерусийския съюз на поетите. Работил е като адвокат, като сътрудник на руската телеграфна агенция РОСТА и организатор в ленинградското творческо обединение „Боевой карандаш”. Негови са текстовете на десетки популярни романси като „Караван”, „Младость”, „Мне бесконечно жаль”, „Мы оба лжем”, „Огни заката”, „Совсем чужие”, „Эй, друг-гитара!”, „Я старше вас” и др. Автор е на над 15 книги, сред които стихосбирките „Календы” (1921 г.), „За культурное колхозное село” (1934 г.), „Что должен знать лесоруб о своем здоровье” (1934 г.), „Сатира и юмор в поэзии народов Советского Союза” (1951 г.), „Сатирические стихи” (1956 г.), „Басни” (1958 г.), „Правильно ли мы говорим?” (1960 г.), „Сокращение строптивой” (1962 г.) и др. Умира на 6 октомври 1963 г. в Ленинград.