Ти още ме обичаш, мила!
С какво ли съм те запленил?
Угаснала е мойта сила,
не съм богатство наследил.
Отмина младостта крилата,
стопи се знойният ми ден,
кръжи на есента мъглата,
очаквам повея студен...
Едно богатство имам само-
това са твоите очи
и нежното ти крехко рамо,
понесло хиляди мечти.
Това ми стига да живея,
да славя твойта доброта
и песни за любов да пея,
додето жив съм на света!