http://www.stihi.ru/2009/06/07/4815
VIII МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ
"БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК: МЕСТО И ЗНАЧЕНИЕ
В КУЛЬТУРНОМ ПРОСТРАНСТВЕ ЕВРОПЫ"
http://www.stihi.ru/2013/03/29/6707
Мне часто снится отчий дом
И палисадник за окном.
Там отцвела моя сирень,
Куст лопуха подпер плетень.
Смотрю в ушедшую я даль –
Нахлынет с образов печаль.
Как невозвратно все ушло,
Но в память прочно залегло:
Высокий, синенький забор,
Весь в разноцветье яркий двор.
И Шарик – верный, старый друг,
Все солнцем зАлито вокруг.
Фруктовый нежно шепчет сад,
И дикий вьется виноград.
Там в буйных грядках огород,
И под кустом разлегся кот.
Я часто вижу эти сны –
В прохладе томной тишины.
А ветры мне пророчат грусть
И шепчут что-то, ну и пусть.
Сънувам често бащин дом
Перевод с русского на болгарский Антонины Димитровой
Сънувам често бащин дом
с градинка китна под балкон.
Там прецъфтява люляк стар,
храст лопуш е подпрял дувар.
Надничам в стари времена,
печал обзема ме, тъга...
Миг безвъзвратно отлетял,
но спомен кътам в паметта:
Висок и синичък стобор,
и разноцветен, ярък двор.
И Шарик – верен страж, напет,
огрява слънчице отвред.
Овошки шепнат с нежен глас,
Лозата люшва златен грозд.
Расте лук буен сред лехи,
под храста котарак лежи.
Аз често виждам го съня
в прохладна, сладка тишина.
Навява вятър тих тъга –
напомня ми за младостта.
***
СънУвам чЕсто бАщин дОм
с градИнка кИтна под балкОн.
Там прецъфтЯва лЮляк стАр,
храст лОпуш е подпрЯл дувАр.
НаднИчам в стАри временА,
печАл обзЕма ме, тъгА...
Миг безвъзврАтно отлетЯл,
но спОмен кЪтам в паметтА:
ВисОк и сИничък стобОр,
и разноцвЕтен, Ярък двОр.
И ШАрик – вЕрен стрАж, напЕт,
огрЯва слЪнчице отврЕд.
ОвОшки шЕпнат с нЕжен глАс,
ЛозАта лЮшва злАтен грОзд.
РастЕ лук бУен сред лехИ,
под хрАста котарАк лежИ.
Аз чЕсто вИждам го сънЯ
в прохлАдна, слАдка тишинА.
НавЯва вЯтър тих тъгА –
напОмня ми за младосттА.