Русские народные песни Тонкая рябина Тъничка калин

Красимир Георгиев
„ТОНКАЯ РЯБИНА”
Русские народные песни
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


Народен песенен вариант на стихотворение на Иван Суриков
ТЪНИЧКА КАЛИНА

Люшкаш клонки нежни
ти, калина тънка,
и главица свеждаш
над стобора вънка.

А до път изправен
край река широка
дъб се извисява,
също тъй самотен.

„Искам аз, калина,
до дъба да грея,
той ще ме закриля
да не се люлея.

Тънки клонки нежно
в него ще прилепна
и с листа копнежно
ден и нощ ще шепнем...”

Но калина близко
до дъба не тичка,
щом съдбата иска
да е сам-самичка.


Ударения
ТЪНИЧКА КАЛИНА

Лю́шкаш кло́нки не́жни
ти́, кали́на тъ́нка,
и глави́ца све́ждаш
над стобо́ра въ́нка.

А до пъ́т изпра́вен
край река́ широ́ка
дъ́б се извися́ва,
съ́що тъ́й само́тен.

„И́скам а́з, кали́на,
до дъба́ да гре́я,
то́й ще ме закри́ля
да не се́ люле́я.

Тъ́нки кло́нки не́жно
в не́го ще приле́пна
и с листа́ копне́жно
де́н и но́щ ще ше́пнем...”

Но кали́на бли́зко
до дъба́ не ти́чка,
що́м съдба́та и́ска
да е са́м-сами́чка.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Русская народная песня
ТОНКАЯ РЯБИНА

Что стоишь, качаясь,
Тонкая рябина,
Головой склоняясь
До самого тына?

А через дорогу,
За рекой широкой
Так же одиноко
Дуб стоит высокий.

„Как бы мне, рябине,
К дубу перебраться,
Я б тогда не стала
Гнуться и качаться.

Тонкими ветвями
Я б к нему прижалась
И с его листами
День и ночь шепталась”.

Но нельзя рябине
К дубу перебраться,
Знать, судьба такая, –
Век одной качаться.

               * Литературен първообраз на тази популярна руска народна песен е стихотворението на поета Иван Суриков „Рябина”.


„РЯБИНА”
Иван Захарович Суриков (1841-1880 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ОФИКА

„Шумно клонки свеждаш,
ти, офика тънка,
но защо поглеждаш
през стобора вънка?”

„На ветреца всичко
споделих злощастна,
че съвсем самичка
в таз градина расна.

Тъжно съм сираче
и от стръкче страдам,
люшкам се и плача,
тегли ме ограда.

Там, в поле прекрасно
до река дълбока
волно е израснал
клонест дъб високо.

Как желая щуро
при дъба да бъда,
в самота и в бури
да не се огъвам.

Клонки да притисна
в клоните му крепки,
с неговите листи
ден и нощ да шепнем.

Не, офика няма
до дъба да кротне!
Знам, ще си остана
в самота сиротна.”


Ударения
ОФИКА

„Шу́мно кло́нки све́ждаш,
ти́, офи́ка тъ́нка,
но защо́ погле́ждаш
през стобо́ра въ́нка?”

„На ветре́ца вси́чко
сподели́х злоща́стна,
че съвсе́м сами́чка
в та́з гради́на ра́сна.

Тъ́жно съм сира́че
и от стръ́кче стра́дам,
лю́шкам се и пла́ча,
те́гли ме огра́да.

Та́м, в поле́ прекра́сно
до река́ дълбо́ка
во́лно е изра́снал
кло́нест дъ́б висо́ко.

Ка́к жела́я щу́ро
при дъба́ да бъ́да,
в самота́ и в бу́ри
да не се́ огъ́вам.

Кло́нки да прити́сна
в кло́ните му кре́пки,
с не́говите ли́сти
де́н и но́щ да ше́пнем.

Не́, офи́ка ня́ма
до дъба́ да кро́тне!
Зна́м, ще си оста́на
в самота́ сиро́тна.”

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Иван Суриков
РЯБИНА

„Что шумишь, качаясь,
Тонкая рябина,
Низко наклоняясь
Головою к тыну?”

„С ветром речь веду я
О своей невзгоде,
Что одна расту я
В этом огороде.

Грустно, сиротинка,
Я стою, качаюсь,
Что к земле былинка,
К тыну нагибаюсь.

Там, за тыном, в поле,
Над рекой глубокой,
На просторе, в воле,
Дуб растёт высокой.

Как бы я желала
К дубу перебраться;
Я б тогда не стала
Гнуться да качаться.

Близко бы ветвями
Я к нему прижалась
И с его листами
День и ночь шепталась.

Нет, нельзя рябинке
К дубу перебраться!
Знать, мне, сиротинке,
Век одной качаться”.

               1864 г.