Ты не хмурь так сильно брови,
труден только первый путь,
Веру и Любовь земную
взять в дорогу не забудь!
Не забудь! И постарайся
веселее быть всегда,
я жила так, как сумела,
по-другому не могла.
Не могла и не желала,
на кривой дорожке жить,
Не кривила и старалась
людям правду говорить.
А нужна ли, моя, правда?
Вот ведь в чём стоит вопрос…
29.05.2003г
Благодарю замечательную болгарскую поэтессу Юлияну Доневу
http://www.stihi.ru/avtor/doneva, за отличный, глубокий перевод моего стихотворения.
Превела на български: Юлияна Донева
НУЖНА ЛИ Е ИСТИНАТА?
Не мръщи тъй силно вежди,
само първият път е трудно.
Земните Любов и Вяра
да вземеш в пътя, не забравяй.
Не забравяй! Постарай се
да ти е забавно винаги.
Живях тъй както съумях,
по начин друг аз не можах.
Не можах и не желаех,
по кривия път да живея.
Не кривнах аз и се стараех
все истината да говоря.
А нужна ли е моята истина?
Ето , в това е въпросът…