На Изток зора ведролика изгрява,
разпръсква тъмата на робската нощ!
Русия Балкана размирен минава
с нечувана сила и огнена мощ!
Над Плевен и Шипка, над Стара Загора,
орлите напират в юначния бой.
Ехти небосводът, люлее простора,
вразите помита порой след порой.
И бягат през Ямбол османските орди,
убиват, измъчват, ограбват, рушат.
На пепел превръщат земята ни родна,
училища, църкви и къщи горят!
Но в тези пожари, от ярост обзети,
умират на робството сетните дни.
Умират на злобата дните проклети –
казаци долитат от Дон на коне!
Полковник Бакланов казаците води,
далече прогонва врага озверен.
Възкръсва за обич животът свободен,
над Ямбол се ражда щастливият Ден!
Ликува народът, сърцата празнуват
и Бакаджик вдига очи замечтан.
Градът на Диана отново пътува
във своето пролетно бъдеще взрян!