В теб винаги живее българският дух,
камбаните в сърцата ни люлее.
И подвигът на хана Аспарух
в душите ни като легенда грее.
В теб Кирил и Методий още бдят
над българското слово вдъхновено.
Усмивките на утрото цъфтят
в небето ведро, с обич заредено.
В теб ритмите на весел хоровод
и песните на славея се чуват.
До късно под читалищния свод
на творчеството мислите будуват.
В теб знамето на Ботев е на пост
и пътя ни към бъдното показва.
То винаги в душите ни е гост
и българската вяра в нас опазва.
Честит е този светъл роден Дом
на слънчева омая и надежда.
Читалище, аз правя ти поклон,
към теб сърцето вечно ме отвежда!