Тя беше райска долина,
покрита с губери зелени,
с кристална, жива светлина
и хиляди цветя засмени.
Но мина огнен смерч суров
от зли, жестоки главорези.
Дойдоха тук на кървав лов
и анадолци, и черкези.
Притиснаха народа клет
в желязната си смъртна хватка
и сякоха без жал, наред,
с ненавист и със злоба адска.
Заспаха своя сън дълбок
мъже, жени, деца невръстни
и даже живият им Бог
не им направи знаци кръстни!
Дъждът студен изми кръвта,
но костите все тъй белеят
и в Долината на смъртта
надгробни, тъжни песни пеят!