О, Ямбол, Ямбол, град съдбовен,
вълшебна приказка си ти!
На Тунджа ромона вековен
за обич и мечти шепти.
Момичета като богини,
по улиците ти вървят.
В очите като утро сини,
лъчи от слънцето горят.
Наоколо поле, което
дъхти на хляб и мараня,
а ведрината на небето
се къпе в бяла тишина.
Хайдушки Бакаджик поглежда
далечни злачни равнини
и сочи пътя ти с надежда
за по-щастливи бъднини.
Чертае своя знак съдбата
и ти вървиш към вечността.
Даряващ ни с усмивка свята
и с огъня на любовта!