КОЛЕБАНИЕ
Той тръгна и пророни - „ Сбогом!“
А мен така ме заболя!
Но мълчах и гледах строго,
а вън внезапно заваля.
За него ли сълзи зарони
дъждът?... Ще се разплача, знам.
Но няма, няма да го гоня,
ще чакам да се върне сам.
А щеше ми се да извикам:
„ Върни се, страда ми душата!“
Но само с ярост запокитих,
вазата с цветя, в стената.