Самодива

Ден се ражда, нощ след него идва,
слънце грее, залез го гаси,
само ти си вечна самодива
с огнени, разпуснати коси!

Все те гледам, без да се нагледам,
все те викам да ме утешиш!
Как в сърцето си да те зазидам-
винаги със мене да вървиш?