„ЛУННОЕ СОПРАНО”
Тимофей Картошкин (р. 1970 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЛУННО СОПРАНО
Тъмното небе пробило,
гасне лунното сопрано...
Не буди се, моя мила,
че е още твърде рано.
Пак не ми се спи... Към нея
през стъклото въжделено
с мека светлина сребрее
сладострастната Селена.
Гледа ласкаво и мъдро,
с хитра прелест ни облива –
зов, че няма още утро,
но нощта си май отива!
В миг сърце е затрептяло –
ти помръдна с нежност чудна...
Не е нужно одеяло,
щом си, мила, вече будна!
Ударения
ЛУННО СОПРАНО
Тъ́мното небе́ проби́ло,
га́сне лу́нното сопра́но...
Не буди́ се, мо́я ми́ла,
че е о́ште твъ́рде ра́но.
Па́к не ми́ се спи́... Към не́я
през стъкло́то въжделе́но
с ме́ка светлина́ сребре́е
сладостра́стната Селе́на.
Гле́да ла́скаво и мъ́дро,
с хи́тра пре́лест ни обли́ва –
зо́в, че ня́ма о́ште у́тро,
но ноштта́ си ма́й оти́ва!
В ми́г сърце́ е затрептя́ло –
ти́ помръ́дна с не́жност чу́дна...
Не́ е ну́жно одея́ло,
што́м си, ми́ла, ве́че бу́дна!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Тимофей Картошкин
ЛУННОЕ СОПРАНО
В тёмном небе догорая,
Меркнет лунное сопрано...
Не тревожься, дорогая,
Просыпаться слишком рано.
Это мне опять не спится...
А в окошке, вожделенно,
Лёгким светом серебрится
Сладострастная Селена.
Смотрит ласково и мудро,
И немножечко лукаво –
Дескать, всё ещё не утро,
Но и ночь уходит, право!..
Сердце вдруг затрепетало –
Ты так томно потянулась...
И зачем нам одеяло,
Если ты уже проснулась?!!
http://www.stihi.ru/2013/08/22/8047
---------------
Руският поет Тимофей Картошкин е роден през 1970 г. в гр. Калуга.
(Няма други данни.)