Давно уже я не такой как все

Михаил Куншт
Давно уже я не такой как все,
И сам с собою еле уживаюсь.
Бежит душа, как белка в колесе,
Я за края соломинки цепляюсь,

Чтоб сделать новый вздох, и вновь бегом
Туда, где мир несётся по спирали.
Увижу я, хотя б одним глазком,
Где притаились встречные печали.

И, чтобы обойти их стороной,
Я твёрдо верю, мне Господь поможет,
Он отодвинет их своей рукой,
И больше зло меня не потревожит.

Взлетят, как журавли мои мечты,
Я напишу ещё детишкам сказки.
Они оценят все мои труды,
И засияют ребятишек глазки.

Пройдёт сто лет, родится человек,
Болгарский мальчик, он любитель красок,
Он, как и мы, начнёт души забег
И сочинит ещё двенадцать сказок.

Болгарина возлюбит вся страна,
Чиновники не станут строить гадость.
Он вспомнит те былые времена,
Когда в России нёс детишкам радость.

Давно уже я не такой как все,
И сам с собою еле уживаюсь.
Но я уже стою на колесе
И всей душою жизнью наслаждаюсь.

2013 г.

Автор перевода Болгарская поэтесса
Юлияна Донева

ОТДАВНА ВЕЧЕ НЕ ХАРЕСВАМ ВСИЧКИ

Отдавна вече не харесвам всички,
със себе си, едва се аз спогаждам.
Като  катерица в колелото тичам,
за крайчеца на сламката се хващам.


Дъх поемам и отново тичам,
там де света се носи по спирала.
Да видя искал бих едни очички,
де скръбта насрещна спотаяват.

За да им обиколя страната,
твърдо вярвам, Господ ми помогна.
Изтласка ги със своите ръце
и злото, повече не ме тревожи.

Като  жерави летят мечтите
и ще пиша още детски приказки.
Ще оценят те всичкият ми труд,
ще засияят детските очички.

Ще се роди човек след сто лета,
българче, де  иска да рисува,
 както при нас, душата му ще бяга
и ще съчини дванадесет още приказки.

Обича българинът цялата страна,
властимащи не ще му сторят гадост,
ще си спомнят стари времена,
когато руските деца са радвали.

Отдавна вече не харесвам всички.
 Със себе си, едва  се аз  спогаждам.
Но вече съм застанал на волана
и на живота аз се наслаждавам.

12. 2013 г.