Ние с близки езици говорим
все за хляб, за любов, свобода.
А словата изтичат без порив
като в процеп - поройна вода.
Те жужат, те изпълват ефира -
разгневени и нервни - безспир.
Величаят и свалят кумири...
А душите ни плачат за мир.
Днес душите се лутат в подмоли
от съмнения, студ и вина.
Като просяци улични молят
благослов съкровен - тишина.
Тишината, в която словата
занемяват под лунен покров.
А липите раздават богатство -
вечно живия дъх на любов...