Камбаните не спират да звънят,
във траурните интервали на съдбата.
И питаме, това ли е светът,
от който днес, отива си душата?
Лъжовен, спирка кратка, после път
Назад, от който, никой не се връща.
Камбаните не спират да звънят.
Последен час от земната ти същност.
Днес свещите са твоите слънца.
Цветята ни са публиката вярна.
Сълзите, заедно със свитите сърца,
ще молят прошка, с тиха благодарност.
За думите написани с копнеж,
с любов, с надежда, с болка, с вяра.
Мечтите си подгонил без да спреш,
с живота си във луда надпревара.
Камбаните не спират да звънят.
Горят свещите. Вечен огън.
Със Илко днес прощава се Светът.
Почивай в мир Приятелю!
И Сбогом!
23.02.2014 г.
П. Илиев